понеделник, 18 януари 2010 г.

Томбул джамия


Сградата е единственият добре запазен ислямски култов ансамбъл в България






99 стъпала водят до балкона, от който ходжата призовава вярващите
Томбул джамия, която е най-голямата в България и втора на Балканския полуостров, е един от Стоте туристически обекта. Ислямските култови паметници в нашата страна са запазили донесените от Мала Азия архитектурни традиции. Освен строежа на нови сгради масова практика за исляма е било превръщането на старите християнски паметници в джамии. Кръстът бил заменян от полумесец, а в някой ъгъл на западната фасада на храма издигали минаре.






На територията на България има безброй джамии, останали още от турско време. По-известните са Баня баши в София, Имарет и Улу в Пловдив, Ески джамия в Ямбол, Куршум джамия във Велико Търново, Ибрахим паша джамия в Разград и джамията на Осман Пазвантоглу във Видин. Сред ранните ислямски култови сгради е и прочутата Буюк джамия в София, преустроена в началото на ХХ в. в Археологически музей. Тя също е построена върху основите на разрушена черква. Джамии у нас се строят и днес, но отстъпват на старите по своята архитектурна стойност.







Томбул джамия е единственият добре запазен ислямски култов ансамбъл у нас. В средата на ХVIII в. се е намирала в самия център на град Шумен. Всъщност името й е "Шериф Халил паша", но заради тумбестата форма на нейния купол е станала по-известна сред населението с името Томбул джамия. Това е ансамбъл от джамия, медресе (висше духовно училище) с 12 помещения, където живеели студентите, и библиотека на втория етаж с 5000 тома религиозна литература. Тук са били и всичките изключително ценни томове със съчиненията на арабски език и географските карти на знаменития пътешественик и географ от началото на ХII в. Абу Абдал Мохамед Идриси, преди да бъдат преместени за съхранение в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.






Всичките части на комплекса са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове. Отгоре се издига високо 40 м минаре. Деветдесет и девет стъпала водят до красивото шерефе (балкона в горната част, от който ходжата призовава населението за молитва). В просторния двор е построен голям шадраван за ритуално измиване на поклонниците. Водата му се смята за свещена. Началното училище - мектеб, и малкото гробище към джамията имат свои отделни дворове.








Ансамбълът на Томбул джамия, строен от 1740-1744 г., е умело включен във вече оформения силует на града, израснал през ХV в. в подножието на средновековната Шуменска крепост. В Шумен по онова време е имало други 10 джамии. Като строителен материал за изграждането им често се използвали колони и каменни блокове от старите столици Плиска и Преслав, а трудът бил осигуряван от населението чрез ангария.






В края на ХVI в., след трагичния край на Търновското въстание, в Шумен са заселени принудително големи маси бежанци. Постепенно градът придобил ориенталския облик, за който споменава пътешественикът Евлия Челеби. Тогава имал вече 27 махали с около 2000 къщи. Много от махалите носели имената на намиращите се в тях джамии. Оттогава е и градската часовникова кула. Градът тогава е бил заобиколен от ров, дълбок 10 лакти и широк 12, със землени укрепления. Зад него имало ограда с могили за поставяне на оръдия. Излизането от оградата ставало през 12 врати. През 1769 г. срещу двореца на еничарския ага била построена най-красивата в града Куршум чешма. Нарекли я така, защото била покрита с оловни листове.





Халил Шериф паша бил родом от близкото до Шумен с. Мадара. Както пише в историческото съчинение "Иззи тарихи", той бил учен човек с литературни наклонности. Изучил до съвършенство естествените науки и станал един от членовете на "Ученото общество" към двора на султан Ахмед III. Посветил свои стихове на великия везир Дамад Ибрахим паша. През 1736 г., след като последователно изпълнявал поредица високи длъжности, бил назначен на високия пост "кетхуда" към везира и добил титлата паша. Като такъв се върнал в Шумен и започнал строителството на Томбул джамия, която посветил на паметта на своя баща.




Периодът 1718 - 1730 г. в историята на Османската империя, известен като "Ляле девери" или "Епоха на лалето", е очевидна стъпка към европеизация. Това е време на невиждано дотогава вътрешно и външно спокойствие на страната, което дало възможност да започне нейното преустрояване и отчасти демократизация, начело със столицата.







Като върхово постижение на периода се счита основаването на първата печатница в Истанбул, донесена след пътуването на Йирмисекиз Мехмед Челеби и неговия син във Франция. Тя се ръководела от приелия исляма маджарец Ибрахим Мютеферика. Въпреки реакцията на консервативното мюсюлманско духовенство печатала освен класически произведения също и съвременни книги, преведени от редица европейски езици. В стила "Ляле", макар с близо десетгодишно закъснение, е издържана и планировката на Томбул джамия. Очевидно и самият Халил Шериф паша е изповядвал новите идеи.







*****
Колони като сталактити се издигат в молитвената зала
****







В молитвената зала, която впечатлява с обема си, влизаме през коридор с високи аркади в мавритански стил. Над входа е поставен мраморен ктиторски надпис. В основата си залата е с квадратна форма, която преминава през шестоъгълник в кръг. Отгоре е грандиозният купол, висок 25 м. В ислямската религия той символизира небето. За изключителната акустика на залата помагат множеството глинени гърнета, вградени в стените й. Всички те са изпъстрени с растителни орнаменти. Михраб се нарича мястото на имама. От подиум с девет стъпала по време на тържествената петъчна молитва худбе той изнася религиозна проповед. Колони с форма на сталактити, издигнати край стените, създават впечатление за извисеност.







Голям балкон със странични крила навлиза дълбоко в молитвеното пространство. Той е предназначен за жените. Цялото помещение се осветява от четири реда прозорци. По пода на джамията при провежданите пет пъти дневно служби се разстилат големи килими. В двора срещу шадравана има магазин, където се продават килими и всевъзможни предмети от бита на изповядващите исляма. Томбул джамия е отворена за посещения. Учтив служител ви съпровожда по време на посещението и дава разяснения. Но както в много от културните паметници в страната ни, и тук липсват дипляни или друга литература, която би интересувала посетителите. Информацията в предлаганата безплатно размножена на ксерокс листовка е недостатъчна за любознателните.
*******************
Николай Генов

















4 коментара:

  1. Защо винаги се твърди, че Томбул джамия е на второ място на Балканите, като примерно ПЛовдивската е доста по-голяма от нея. А за джамиите в Рудозем и МАдан, да не говорим. Въз основа, на какво се прави такова разграничение.

    ОтговорИзтриване
  2. Преди седмица посетих Шумен и разгледах и дгамията.В окаяно състояние е. Казаха ни, че за ремонт и реставрация са отпуснати 600 хил. евро, но парите ги няма, а нищо не е ремонтирано и рестраврирано. От вън и вътре е опасана със скеле вече 2 години.Под писаното "Колони като сталактити се издигат в молитвената зала" е снимката на покрива на чешмата :)

    ОтговорИзтриване
  3. Посетих преди няколко дни джамията.В листовката с информация изобщо не се споменава, че джамията е построена с дяланите камъни и красивите колони на дворците в Плиска и Преслав, а именно това ме привличаше да я видя. Мисля, че е премълчано умишлено.

    ОтговорИзтриване
  4. Няма и най-малко съмнение, защо се премълчава истината за материалите използвани за строежа на джамията. Турските влсти само са използвали заграбеното българско наследство и с него са се хвалели пред цял свят. Което не са прибрали,са разрушили... Това е!

    ОтговорИзтриване

Моят списък с блогове

Последователи