неделя, 24 януари 2010 г.

богомилска ерес

"Случи се в годините на правоверния български цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, който пръв начена да проповядва ерес в Българската земя.” (Из беседата на Презвитер Козма против богомилите).


С този постинг искам да покажа, че от гледна точка на българщината богомилството може да се характеризира достатъчно изчерпателно само с една дума – разрушителност. То не е българско учение, макар обикновено да се счита за такова. Разпространило се е и в Западна Европа, злоупотребявайки с честното ни българско име. Но да караме наред.


Времето AD 350-600


Под нашата част на света ще разбираме всички земи, които нашият земляк-балканец Александър Македонски е завладял или които някога са били част от Римската империя. В нашата част на света попада цялото Средиземноморие, по-голямата част на Европа и предна Азия. Извън нашия свят са Китай, Америка и по-голямата част от Индия и Африка.


През времето AD 350-600 нашият свят е бил "двуполюсен" – поделен е бил между две велики империи: Римската (Ромейската) и Персийската.


Днешните ни земи попадали в Римската империя заедно с цялото Средиземноморие и по-голямата част от Европа. От това време са останали най-много археологически паметници. Цариградската патриаршеска катедрала "Св. София" и храмът "Св. София" в Сердика (днешната София) са все оттогава. Оттогава е и Юстиниановият кодекс, по който юристите учат Римското право. Столица на нашата половина от света е бил Цариград – Константинопол (съкратено Стамбол).


Римската империя през времето AD 350-600 е била християнска. Именно на този факт се дължи и днешното положение на християнството като водеща религия в света в началото на третото хилядолетие.


Персийската империя е обхващала земите на днешен Ирак, Иран, Средна Азия, Афганистан, част от Пакистан. Тази империя не е била християнска. В нея вероятно са били разпространени няколко други религии, някои от които били много по-древни от християнството. Да си спомним, че дори светият евангелист Матей се позовава на авторитета на халдейските влъхви. Няма да уточняваме, а просто ще наричаме тези религии "източни". Но да повторим, тези източни религии са различни и от християнството, и от юдаизма – те изобщо не признават Бога на Авраама (или Абрахама, или Ибрахима, името на Авраама е известно под тези три форми).


Предполагаме, че в Персийската империя са живели и християни, и евреи, но те са били малка част от населението й. Признаваме, че за разлика от Римската империя, която е била теократична държава, Персийската империя се е отличавала с религиозна търпимост.



Години на прелом - беда след беда, беда по беда, и накрая победа



AD600 Суша.
AD601 Бунтове в Цариград против цар Маврикий.
AD602 Бунтовническият водач Фока заема царския трон.
Маврикий е убит.
AD603 Персите нападат ромеите.
Начало на поредната ромейско-персийска война.
Най-съдбоносната. Свършва чак през AD628.
AD603-607 Редица победи на персите над ромеите.
Загуба на територии.
Сирия, Палестина и Финикия (Ливан) са оплячкосани.
AD609 Бунт в Цариград против цар Фока. Потушен.
AD609 Управителят на африканските земи Ираклий
се обявява против цар Фока.
AD610 Войските на Ираклий обсаждат Цариград.
Жителите с радост предават Фока.
Ираклий (син) се възкачва на царския престол.
AD611 Персите завземат Антиохия.
AD613 Пред стените на Антиохия
цар Ираклий претърпява поражение
AD614 Персите завладяват Палестина.
AD616 Персите завладяват Египет – ромейската житница.
Глад в Цариград.
AD623-624 Победа на ромеите над персите на Кавказкия фронт.
Българите се споменават като съюзници на ромеите.
AD626 Цар Ираклий си връща Сирия.
AD627 Победа на ромеите над персите при Ниневия.
AD628 Цар Ираклий завзема персийската столица.
Пълна капитулация на Персия.
Ромейската империя си възвръща всички земи,
които персите са завладели.


-
-
-

Двама се карат – третият печели


Персите и ромеите воювали дълго и изтощително. Можем да кажем, че победител нямало - и двете империи били победени. Победени били от арабите, развели байрака на Исляма.


Началото на Ислямската религия се поставя от пророка Мохамед, който през AD622 (годината на Хиджрата) напуснал родния си град Мека и се установил в Медина, откъдето Мохамеданството тръгнало по света, водено от Свещения си Коран и най-вече от меча (или ятагана).


Ислямът скоро завладял половината от земите на Ромейската империя и всичките земи на Персийската империя. Нямало я вече Персийската империя. Ако тези две световни империи не бяха се омаломощили взаимно в онази двадесетгодишна война, Ислямът не би имал никакъв шанс.


Във всички завоювани земи арабите (мюсюлманите) установили теократична държава – халифат. Дори и днес ислямските фундаменталисти искат да си имат точно такава държава.



Ислямът в Южното Средиземноморие


Ерусалим паднал в AD638, Александрия – в AD642, след това цяла Северна Африка, след това Испания (AD711-714). В битката при Поатие (в днешна Южна Франция) през AD732 Карл Мартел, дядото на Карл Велики, най-сетне спрял ислямското нашествие и спасил Западна Европа.


Така арабите завладели около половината от териториите на Ромейската империя, трайно се настанили в онези земи и там една теократична държава била заменена с друга и една религия с друга.



Ислямът напира и към Балканите, към Нашенско


Ромейската империя също спряла арабите. Те не успели да преодолеят Цариград, нито трайно да се установят в Мала Азия. За наша чест, и българите сме имали значителен принос за преграждането на пътя на арабите насам. Още тогава сме били разбрали коя е нашата цивилизация.



Ислямът из териториите на Персийската империя, която вече я нямало


Става дума за земите на днешните Ирак, Иран, Кувейт, Афганистан, Централна Азия, Пакистан. Ето тук вече е било истинска трагедия – една толерантна в религиозно отношение власт се сменя с теократична държава.


Повечето от християните, които живеели там, вероятно са избягали в Ромейската империя. Повечето от евреите (юдеите), които живеели там, също се преселили. Но не в теократичната Ромейската империя, а някъде по-надалече. Част от евреите с кораби по Каспийско море стигнали до Хазария. От тях хазарите възприели юдейската религия и научили, че търговията, например с роби, може да е по-доходна от обикновеното разбойничеството.



Отношение на исляма към християните и юдеите


Аллах (Бог) е същият Бог на Авраама (или Ибрахима), в който вярват християните и юдеите. Според Исляма, Исус Христос е поредният от пророците, които Аллах (Бог) пращал на Земята, последният преди Мохамед, а Мохамед пък бил най-последният и най-великият от всичките пророци и след него Аллах нямало да праща други пророци. Все пак, според Корана и Шериата, съмнението във величието на пророка Мохамед, присъщо на християните и юдеите, не било причина те да биват убивани. Щом вярвали в Бога на Ибрахима (т.е. в Аллах) и спазвали десетте Божи заповеди, нека християните и евреите си живеят. Но нямали право да се ползват от някои облаги, които Шериатът давал на мюсюлманите. Например, Шериатът определя данък една четиридесетина (2.5%), но за християните се запазвал десятъкът (10%), както си е било в Римската империя.



Правилото за трите опции


Това правило изразява отношението на исляма към тези неверници, дето не вярват нито в пророка Мохамед, нито в Аллаха (в Бога на Ибрахима). А такива били повечето от жителите на бившата Персийска империя.


Те трябвало или да приемат Исляма, или да избягат надалече, или да бъдат убити (обезглавени) – това е правилото за трите опции.


Естествено, най-много били тези, дето възприели Исляма. Обезглавените били вероятно най-малко. Най-интересни тук сега за нас са бегълците и за тях ще поговорим по-нататък.


И тъй, по земите на бившата Персийска империя, заети сега от Исляма, старите "източни" религии били изкоренени.



Халдейските бегълци


Пътищата през Арабския полустров, Синай и Египет били затворени за тях – там владеел Ислямът. Онези, дето поели към Монголия, Китай и Индия, няма да ни интересуват. Интересуват ни тези, дето тръгнали към Европа през Мала Азия. От тях ние българите много сме си изпатили. Изпатили са си и гърците, и сърбите, и всички европейци-християни.


Халдейските бегълци вероятно не са били обикновени хора. Обикновените жители на бившата Персийска империя просто ще да са приели Исляма и ще да са си останали по родните места.


Халдейските бегълци вероятно са били свещеници (жреци, влъхви) от съответната стара източна религия. Били са високо образовани хора, носители на знанията и от Вавилонската древност, и от Елинистичната античност. Гръцкия език също са го владеели, наред с арамейския. Към християнството са се отнасяли с пренебрежение и снизхождение. И като истински влъхви са били и сладкодумници. А основната им цел е била да не допуснат изчезването на тяхната стара източна религия (която и да е била тя).


Нататък ще ги наричам халдейски езичници.



Халдейските езичници в Анадола


Там, естествено, е била първата им спирка по пътя към Европа и в частност към Нашенско.


Мала Азия била арена на битки между арабите и ромеите. Арабите били изтласкани, но особено във вътрешността на Анадола властта на Ромейския Цар-император и влиянието на Светата ни православна католическа Църква били отслабени.


И тъй, във вътрешността на Мала Азия халдейските бегълци намерили първата възможност да се окопаят. Голяма част от населението успели те да отвърнат от християнството, ученици подготвяли и книги на местни езици, включително на славянски, пишели.



Халдейските езичници стигнали и до Нашенско


По времето на благоверния ни цар Петър (AD 927-969), сина на великия ни цар Симеон, халдейското езичество стигнало и до България. Донесъл го сквернейшият поп Богомил (според синодика на цар Борил). Нарекли го с несполучливия термин богомилство. Така халдейското езичество вече имало база в самата Европа. И използвало тази база, т.е. нашата България, за да се разпространи и в останалата част на Европа. Честното ни Българско име било жестоко опозорено, защото халдейските езичници го използвали на Запад за фалшива самореклама.



Били ли са богомилите част от Българския етнос?


Днешният български етнос е възникнал по времето на царете ни Борис, Симеон и Петър, като е интегрирал изповядващите ромейското християнство и говорещите на славянски език поданици на Българския цар. Следователно, със следните три елемента може да се характеризира българският етнос: българско име (BG), славянски език (SL) и ромейско (православно или католическо) християнство (RX). Тъй като последната компонента RX при богомилите липсва, не бих ги причислил към българския етнос. Религиозната принадлежност през Средновековието е била най-важният белег за етническото определение и самоопределение. Всеки тогавашен българин, изпаднал от Светата ни Църква и поддал се на богомилството, се е самоизключвал от българския етнос, вероятно изключвайки така и своите потомци.



Борбата срещу халдейските езичници в Западна Европа


Там не са си поплювали. Дърва за кладите не са пестели и даже специални кръстоносни походи са организирали.



Борбата срещу халдейските езичници по Нашенско


Това, че по Нашенско и в Анадола по-малко гори за дърва има, отколкото в Западна Европа, бил по-малкият проблем, разбира се. Много по-големи проблеми имало: войните между християнските държави по Нашенско, слабата централна власт и на Ромейския, и на Българския цар, навикналите на бездействие и исихазъм църковни отци, сполетелите ни кръстоносни походи, насочени уж само към Божи гроб.


Все пак, и тук властта и Църквата се борели срещу богомилите. Например, цар Борил организирал през AD 1211, на 11 февруари, специален църковен събор в Търново, посветен на борбата срещу тях.


Въпреки това вътрешността на Анадола си останала крепост на халдейските езичници. Доста области с прекомерно разпространение на богомили имало и в България. А пък из планините по Западната част на Балканския полуостров те се чувствали съвсем като в свое царство-господарство.



След като християните по Нашенско не се справили с халдейските езичници, с тях се справили мюсюлманите


И тъй, наложило се Аллах, Господ-Бог, Богът на Авраама (Ибрахима) да прати в Анадола и по Нашенско мюсюлманите, за да изкоренят те оттук халдейското езичество. С помощта на правилото за трите опции, мюсюлманите се справили.



Изкореняването на халдейското езичество от Мала Азия


И сега има една страна Туркмения, бивша съветска република. Сега там например има много екзотична политическа система, но това е съвсем друг въпрос. Основното, дето тук ни интересува, е това, че някъде в граничните територии на бившата Персийска империя е имало турско-езично население, което, както се полагало по правилото за трите опции, арабите веднага обърнали в Исляма.


Няколко века след това, знаем, християни-кръстоносци отвоювали Палестина и Ерусалим от мюсюлманите. Но само за малко, за няколко десетилетия. Мюсюлманите отвсякъде войски събрали, за да си върнат Ерусалим и Палестина, имало и от Туркмения. И наистина успели тогава мюсюлманите да изгонят кръстоносците от Палестина. И мюсюлманската войска била разпусната.


Един отряд мюсюлмани, да го наречем за по-просто дружината на Осман, по език турци-туркменци, ветерани от войната срещу кръстоносците, отложили за неопределено време завръщането си в родния Туркестан (Туркмения) и се отдали на обичайното за ония времена разбойничество. Не щеш ли, във вътрешността на Анадола Османовата дружина попаднала в област, населена предимно с неверници-езичници. Нито властта на Ромейския император стигала дотам, нито влиянието на християнската Църква.


Решил Осман сам да се възцари там като султан, и както му е редът, приложил към местните хора известното му правило за трите опции. Така бившите халдейски езичници станали не само правоверни мюслюмани, а даже и турци-османлии. А тези, дето избягали, пак до Нашенско дошли, и богомилите по Нашенско още повече станали.


И все тъй разширявали из Анадола наследниците на Осман своя султанат, като от халдейските езичници правели верни свои поданици, турци-османлии, служейки си само с правилото за трите опции, докато съвсем изкоренили оттам халдейското езичество.



Заключителна и обобщителна справка за Анадола



През 6-ти век Мала Азия била населена от ромеи-християни. През 10-век там преобладавали халдейските езичници, християни-ромеи имало най-вече по крайбрежията. През 14-ти век преобладавали турците-османлии, християни имало пак предимно по крайбрежията.


На анатолийските християни скоро се наложило да живеят в Ислямска теократична държава, защото, както знаем, през AD 1453 гордата Ромейската империя се сдобила с надгробен паметник в историческото гробище и била заменена от Османската империя. Много християни от Мала Азия завиждали на съседите си – мюсюлмани, че плащат само 2.5% данък, а не десятък. Колко му е, си рекли мнозина от тях, особено изпадналите във временна неплатежоспособност, ще признаем Мохамед за най-великия пророк и ще си спестим десятъка.


И тъй християните в Мала Азия все по-малко ставали, а турците-османлии все по-много. Докато през първата половина на 20-ти век всички християни от Мала Азия били или изгонени, или изклани, но вече не по старото правило за трите опции, а по някакво друго много по-модерно и по-светско правило.



Изкореняването на богомилството (халдейското езичество) от Балканите


Края оставям за Вас, уважаеми читатели. Водени от своята интелигентност, ако наистина сте прочели дотук моя разказ, сами ще можете да си отговорите на следните въпроси:


- Кои точно части от днешна България са били области с прекомерно разпространение на богомилството?


- Как така изведнъж изчезнаха богомилите от България след падането й под властта на турците-османлии?


- Какъв е произходът на помаците в България и на славяноезичните или албаноезичните мюсюлмани в Босна и другаде из Западните Балкани?


- Какъв е произходът на турците по Нашенско?


А аз се оттеглям, за да размишлявам по следните въпроси, но изводите си не възнамерявам да споделям:


- Дали българските комунисти принадлежат към Българския етнос?

- И изобщо дали е жив все още оня Български етнос, възникнал по времето на царете Борис, Симеон и Петър? Или е жив, ама агонизира на смъртния се одър и не се знае още с какво ще бъде заменен?

понеделник, 18 януари 2010 г.

Томбул джамия


Сградата е единственият добре запазен ислямски култов ансамбъл в България






99 стъпала водят до балкона, от който ходжата призовава вярващите
Томбул джамия, която е най-голямата в България и втора на Балканския полуостров, е един от Стоте туристически обекта. Ислямските култови паметници в нашата страна са запазили донесените от Мала Азия архитектурни традиции. Освен строежа на нови сгради масова практика за исляма е било превръщането на старите християнски паметници в джамии. Кръстът бил заменян от полумесец, а в някой ъгъл на западната фасада на храма издигали минаре.






На територията на България има безброй джамии, останали още от турско време. По-известните са Баня баши в София, Имарет и Улу в Пловдив, Ески джамия в Ямбол, Куршум джамия във Велико Търново, Ибрахим паша джамия в Разград и джамията на Осман Пазвантоглу във Видин. Сред ранните ислямски култови сгради е и прочутата Буюк джамия в София, преустроена в началото на ХХ в. в Археологически музей. Тя също е построена върху основите на разрушена черква. Джамии у нас се строят и днес, но отстъпват на старите по своята архитектурна стойност.







Томбул джамия е единственият добре запазен ислямски култов ансамбъл у нас. В средата на ХVIII в. се е намирала в самия център на град Шумен. Всъщност името й е "Шериф Халил паша", но заради тумбестата форма на нейния купол е станала по-известна сред населението с името Томбул джамия. Това е ансамбъл от джамия, медресе (висше духовно училище) с 12 помещения, където живеели студентите, и библиотека на втория етаж с 5000 тома религиозна литература. Тук са били и всичките изключително ценни томове със съчиненията на арабски език и географските карти на знаменития пътешественик и географ от началото на ХII в. Абу Абдал Мохамед Идриси, преди да бъдат преместени за съхранение в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.






Всичките части на комплекса са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове. Отгоре се издига високо 40 м минаре. Деветдесет и девет стъпала водят до красивото шерефе (балкона в горната част, от който ходжата призовава населението за молитва). В просторния двор е построен голям шадраван за ритуално измиване на поклонниците. Водата му се смята за свещена. Началното училище - мектеб, и малкото гробище към джамията имат свои отделни дворове.








Ансамбълът на Томбул джамия, строен от 1740-1744 г., е умело включен във вече оформения силует на града, израснал през ХV в. в подножието на средновековната Шуменска крепост. В Шумен по онова време е имало други 10 джамии. Като строителен материал за изграждането им често се използвали колони и каменни блокове от старите столици Плиска и Преслав, а трудът бил осигуряван от населението чрез ангария.






В края на ХVI в., след трагичния край на Търновското въстание, в Шумен са заселени принудително големи маси бежанци. Постепенно градът придобил ориенталския облик, за който споменава пътешественикът Евлия Челеби. Тогава имал вече 27 махали с около 2000 къщи. Много от махалите носели имената на намиращите се в тях джамии. Оттогава е и градската часовникова кула. Градът тогава е бил заобиколен от ров, дълбок 10 лакти и широк 12, със землени укрепления. Зад него имало ограда с могили за поставяне на оръдия. Излизането от оградата ставало през 12 врати. През 1769 г. срещу двореца на еничарския ага била построена най-красивата в града Куршум чешма. Нарекли я така, защото била покрита с оловни листове.





Халил Шериф паша бил родом от близкото до Шумен с. Мадара. Както пише в историческото съчинение "Иззи тарихи", той бил учен човек с литературни наклонности. Изучил до съвършенство естествените науки и станал един от членовете на "Ученото общество" към двора на султан Ахмед III. Посветил свои стихове на великия везир Дамад Ибрахим паша. През 1736 г., след като последователно изпълнявал поредица високи длъжности, бил назначен на високия пост "кетхуда" към везира и добил титлата паша. Като такъв се върнал в Шумен и започнал строителството на Томбул джамия, която посветил на паметта на своя баща.




Периодът 1718 - 1730 г. в историята на Османската империя, известен като "Ляле девери" или "Епоха на лалето", е очевидна стъпка към европеизация. Това е време на невиждано дотогава вътрешно и външно спокойствие на страната, което дало възможност да започне нейното преустрояване и отчасти демократизация, начело със столицата.







Като върхово постижение на периода се счита основаването на първата печатница в Истанбул, донесена след пътуването на Йирмисекиз Мехмед Челеби и неговия син във Франция. Тя се ръководела от приелия исляма маджарец Ибрахим Мютеферика. Въпреки реакцията на консервативното мюсюлманско духовенство печатала освен класически произведения също и съвременни книги, преведени от редица европейски езици. В стила "Ляле", макар с близо десетгодишно закъснение, е издържана и планировката на Томбул джамия. Очевидно и самият Халил Шериф паша е изповядвал новите идеи.







*****
Колони като сталактити се издигат в молитвената зала
****







В молитвената зала, която впечатлява с обема си, влизаме през коридор с високи аркади в мавритански стил. Над входа е поставен мраморен ктиторски надпис. В основата си залата е с квадратна форма, която преминава през шестоъгълник в кръг. Отгоре е грандиозният купол, висок 25 м. В ислямската религия той символизира небето. За изключителната акустика на залата помагат множеството глинени гърнета, вградени в стените й. Всички те са изпъстрени с растителни орнаменти. Михраб се нарича мястото на имама. От подиум с девет стъпала по време на тържествената петъчна молитва худбе той изнася религиозна проповед. Колони с форма на сталактити, издигнати край стените, създават впечатление за извисеност.







Голям балкон със странични крила навлиза дълбоко в молитвеното пространство. Той е предназначен за жените. Цялото помещение се осветява от четири реда прозорци. По пода на джамията при провежданите пет пъти дневно служби се разстилат големи килими. В двора срещу шадравана има магазин, където се продават килими и всевъзможни предмети от бита на изповядващите исляма. Томбул джамия е отворена за посещения. Учтив служител ви съпровожда по време на посещението и дава разяснения. Но както в много от културните паметници в страната ни, и тук липсват дипляни или друга литература, която би интересувала посетителите. Информацията в предлаганата безплатно размножена на ксерокс листовка е недостатъчна за любознателните.
*******************
Николай Генов

















Ислямско изкуство

От векове наред изкуството и животът на Изтока са привличали неудържимо вниманието на хората от Запада. Този неосъзнат интерес и любопитство към ориенталското особено се засилва след военните стълкновения с Османската империя през 17-и век. Още по-рано, в периода 7-15-и век, Иберийският полуостров бива завладян от арабските халифати, но с течение на времето християнските кралства се възстановяват, като съществуват успоредно с арабските. Това положение приключва с окончателната Реконкиста (отвоюване) на Испания през 15-и век. Така европейците минали през всички форми на контакт – през войните, съседството и асимилацията. През 18-и век в рамките на задължителния за всеки благородник Grand Tour влизат пътешествия в страните на античната цивилизация по Средиземноморието, някои от които са в границите на Османската империя. Всичко това води до редица изследвания на учени ориенталисти, особено в края на 18-и и целия 19-и век, между които и на изкуството, архитектурата, декоративното и орнаменталното изкуство (“Алхамбра”), като по този начин западноевропейците се запознават с един различен бит и култура, обвеяни с митовете и легендите на поколенията. В тази статия съвсем накратко ще засегнем главно архитектурата и предметния свят на ислямското изкуство.








Култова архитектура: Джамията



Значението на думата джамия идва от арабски и означава “място, където човек се просва по очи за молитва”. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т. е. има значение „място за извършване на молитвата“. На български (и на гръцки, македонски, сръбски, хърватски) думата за мюсюлманския храм е заемка през турски от персийското cami. Джамията е култова сграда, в която вярващите извършват различни общи ритуали или лична молитва. След 7-ми век джамията обикновено се строи във формата на четириъгълник с вътрешен двор с басейн за ритуално измиване, включва 1-2 минарета (кули, от които мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва) и най-накрая молитвената зала в квадратна форма, където се намира михрабът: той представлява отворена ниша, разположена в свещената стена кибла (quibla), обърната към Мека, оформена разкошно и декоративно с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. Често има водоеми за измиване. В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Съгласно канона височината на минаретата е 63 метра - точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед. Единствената в света джамия с 6 минарета е така наречената Синя джамия в Истанбул. За разлика от християнската църква джамията е и място за събиране – тя замества зала за събрания, кметство, класна стая за ученици и студенти, а може да бъде и съдебна зала. При големите джамии също се правят кухни за бедни и болници. Образец на джамия и първа джамия е едно място в жилището на Пророка в Медина. Едва по времето на Омаядите през 8-ми век се развива собствен архитектурен стил на джамиите. Като място за молитва може да послужи също някое празно пространство в покрайнините на града. За целта само се маркира киблата (посоката на молитвата). При главната или петъчната джамия в големите градове всички пълнолетни мюсюлмани трябва да се съберат на петъчна молитва. Петъчните молитви са имали (а днес все още имат в Иран) и важно политическо значение. В нея се съобщават важни политически решения на властите. По време на петъчната молитва се споменава името на управляващия. Ако името не се спомене, това е знак, че той е загубил общественото доверие и означава началото на преврат.
Джамиите биват три типа:
- куполна джамия;
- джамия с четири айвана;
- джамия с двор и многоколонна зала.



Куполна джамия




По същество тя представлява продължение на византийските куполни строежи. Отоманските турци охотно възприемат архитектурата на покорените земи. Първото, което направил Мехмет Завоевателят, когато завладял Истанбул, било да влезе в църквата “Света София”, да я обяви за ислямска, да скочи на олтара и да коленичи в молитва към Аллах. Истинският отомански стил възниква и добива зрялост едва в края на 15-и и началото на 16-и век. Той кристализира в творчеството на Коча Мимар Синан (1489-1588), “великия архитект Синан”, както бил известен. Синан започва кариерата си като войник и едва през 1538 г. е назначен от султан Сюлейман Великолепни (1520-66) за архитект. Той построява 81 петък-джамии, 50 по-малки джамии, 55 училища, 34 дворци, 33 обществени бани и 19 мавзолея, болници, обществени кухни, мостове и други утилитарни строежи, общо 334 обекта, между които и представителя на куполния тип, джамията “Селимие” в Одрин, Турция (1567-1574 г.), шедьовър на турската отоманска архитектура.




Куполът на скалата, Йерусалим.



Куполът на скалата е третият най-свещен за мюсюлманите обект (след Кабата в Мека и джамията на Пророка в Медина). Мястото е наистина свято, понеже тук се вярва, че Аврам почти принесъл в жертва сина си Исак. По-късно на това място се издигал храмът на Соломон, а още по-късно, по римско време, храмът на Юпитер, който изчезнал заедно с еврейския храм, когато халиф Абдел Малик заповядва да се построи нов храм (690-692) върху скалата, която представлява планината Мориах, свързана с вярването, че пророкът оттук е отлетял в небето.
Една от най-известните и красиви сгради в света, тази е изключително необикновена по ислямските стандарти, понеже е толкова декоративна отвън, колкото и отвътре. Тя напомня на както за византийската, така и за близкоизточната строителна традиции.
Планът е почти идеален осмоъгълник с кръг в центъра около свещената скала, покрит с цилиндричен барабан и с полукръгъл двоен дървен купол, за който се твърди, че бил покрит със златни плочи в началото. Диаметърът на осмоъгълника е 50 м, интериорът е декориран със златно и синьозелен цвят. Днес куполът е покрит със златно анодизиран алуминий. Оригиналната декорация била подменена при отоманското владичество през 16-и век, като днешната версия е нова; оригиналната декорация е запазена единствено в интериора.




Джамия с четири айвана


Вторият тип джамия е с “четири айвана” и следва моделите на сасанидските и партските дворци. Айван означава пространство, засводено с цилиндричен свод, затворено от три страни, чиято четвърта страна с цялата си ширина и височина е отворена към вътрешен двор или зала. Този тип джамия се нарича медресе, защото освен религиозни функции изпълнява ролята на училище. В план медресето образува правоъгълен открит двор с басейн по средата, заобиколен с помещения за обучаващите се. В средата на всяка дворна стена се намира айван, украсен с огромна островърха арка. Четирите айвана са ориентирани по четирите посоки на света и символизират четирите тълкувания на Корана. От двете страни на арките се издигат високи минарета.Пример на джамия с четири айвана е Масджид-и-Шах, Исфахан, Иран.
Сафавидите, една местна династия, обединяват отново Иран в началото на 16-и век и достигат върха си при царуването на шах Абаз I, наречен Велики (1587-1629). Той премества столицата в Исфахан, като реорганизира целия град като серия от свързани квадрати според възможно най-грандиозния план. Най-големият квадрат, на север, е Майдан-и Шах, огромно отворено пространство, голямо колкото стадион, с основния строителен комплекс от три страни. Един от тях е Масджид-и Шах или Кралската джамия, най-голямата сграда във великолепен град. Монументалната му порта с минарета е с 34 м височина и заема значителна част от южната страна на майдана. За да се насочи към Мека, като запази в същото време целостта на площада, джамията е разположена по ъгъл 45° към портата, но това не се разбира от ниво терен. Същият план е изпълнен при по-ранната джамия на шейх Лурфола на източната страна на площада. Сградата следва традицията на селджуките, като спазва плана “четири айвана”, всеки от които води към голяма зала с купол и е фланкирана с двуетажни аркади с ниши, засводени със заострени арки от селджукския тип. Най-големият айван е от страната на киблата (т. е. най-близо до Мека) и има грамаден портал и купол, поставен върху висок барабан. Отвъд айваните източно и западно на двора са медресетата или религиозните колежи. Целият комплекс е завършен само за четири години (1612-16 г.), макар че декорацията продължила по-дълго.
Екстериорът на джамията е изцяло покрит с керамични плочки, предимно със светлосин и тюркоазен цвят, студени цветове, които контрастират приятно с топлите тонове на зидарията и пейзажа. Вътрешните облицовки са многоцветни; използвани са едновременно седем цвята. Десените са разнообразни и флуидни, повечето на базата на стилизирани флорални мотиви. Концентрацията върху декоративните фасади е отклонение от селджукската традиция, която по-малко закрива конструкцията.
В исляма образованието е тясно свързано с религията, затова е трудно да се направи разлика между медресе и джамия. Това датира още от дома на пророка Мохамед в Медина, който бил използван и за двете цели. Медресето възниква като сграда, която прилича на джамия с четири айвана, но без минарета; а общежитието на учениците е разположено по обикалящите стени. Помещенията са доста спартански, макар че някои медресета (Мадраса-и-Шах в Иран) са изключително елегантни.
Медресето Мир-и-Араб в Бухара е построено ок. 1535, когато Бухара е столица на Узбекистан. Наречено по името на йеменския шейх, който го основава, то е от типа “четири айвана”, със 100 стаи за студенти на ислямска литература, право и арабски език. Забранено за немюсюлмани, които могат само отдалеч да се любуват на калиграфията и мозайките върху барабаните на двата сини купола.
В ислямската архитектура с помощта на сложно преплетени керамични плочки с ярки тонове (синьо, изумруденозелено, оранжево) се изработват високи цокли с характерен звездовиден мотив. Обикновено геометричните мозайки са с равномерно разпръснати по цялата декорирана повърхност повтарящи се мотиви. Тази декорация се прави с техниката “мозайка от керамични плочки” – т. е. малки звездообразни, кръстовидни и други плочки се нареждат плътно една до друга в квадратна кофражна форма и след това се заливат със свързващо вещество. Така се оформя пано със сложна преплетена мозайка от малки плочки.



Колонна джамия



Най-важният тип е джамията с двор (според традицията на предноазиатските и средиземноморските жилища) - колонна джамия с вътрешен двор, при която залата за молитва е оформена от дълги редове колони. Този тип е заемка от египетските многоколонни зали, а перистилният двор е влияние от елинизма. Използването на многоцветни глазирани плочки за декорация е наследено от паметниците от шумерската епоха, островърхата арка е предадена от сасанидски Иран, а от Византия е възприето изкуството на мраморната облицовка и мозайката. Пример за колонния тип е джамията в Кордоба (785- 987 г.), строена на етапи от 785 до 987 г. Нейният план следва традицията правоъгълна ограда и двор, заобиколен с аркади (Дворът на портокаловите дръвчета), където в големия басейн на Ал Мансур се извършвали ритуалните измивания; зала за молитви и минаре. Джамията е построена на няколко етапа. Абдел Рахман I (758-788) закупува християнската част от вестготската църква “Сент Винсент” (преди половината ползвали християните, половината – мюсюлманите), събаря я и строи към 780 г. великолепна джамия с 11 кораба, всеки от които се отваря към Двора с портокаловите дървета. Абдел Рахман II увеличава джамията през 848 г. и я удължава до мястото, където днес се намира капелата Вилявисиоса. През 961 г. Ел Хаким II построява михраба. Накрая през 987 г. Ал Мансур й придава окончателните размери, като добавя 8 кораба, успоредни на първоначалните, което се разпознава по настилката от червени тухли.




Мавзолеи


Тези сгради са класически пример на ислямска архитектура. Гробницата на Тимур в Самарканд (Узбекистан) била завършена през 1405 г. Първоначално е построена за наследника на Тимур-Ланг, Мухамад султан, който загинал в битка с отоманските турци през 1402 г. Сградата била завършена точно когато самият Тимур умира през 1405 г. Тя следва схемата на гробничните кули с осмоъгълната си камера, макар отвътре да е квадрат, засводен с купол. Двойната черупка на купола има височина 34 м, а куполът се издува леко и пак се прибира към върха. Декорацията се състои от глазирани тухли и плочки и резбован мрамор. Около високия барабан на купола е изписан огромен куфически надпис, докато стените на осмоъгълника са покрити с неправилни полета с диагонален мотив, изпълнени с различен и силно стилизиран тип калиграфия.
Тадж Махал в Агра, Индия, построен от шах Джахан (1592-1666 г.), е една от най-известните сгради в света, предназначена за мавзолей за любимата му съпруга Мумтаз Махал (1593-1631 г.). Архитектът е Устад Ахмад Лахори, наречен “чудото на века” (поч. 1649), персиец, който по-късно проектира зала за аудиенции и други сгради в Ред Форт в Делхи. Ефектът на огромния бял мраморен октогонален строеж на Тадж, завършващ с огромен купол с фланкиращи минарета с височина 43 м, не е изцяло ирански въпреки наличните ирански форми, като “айванът” на фасадата и луковичният издут двоен купол, подобен на този на гробницата на Тимур-Ланг в Самарканд.



Базари







Голямата базарна врата от Язд, Югоизточен Иран, ясно показва значението на източните базари за търговията. Базарите са възлови пунктове, в които се осъществява обмяна на стоки и идеи между градове, села и номади. Към базарите се строят сараи (кервансараи), страноприемници.



Дворцова архитектура



Жилищната архитектура е представена от алкасар (или дворец) и се строи във вид на комплекс от сгради около вътрешни дворове (patio), заобиколени отвън с градини, оформени с фонтани и водоскоци. В Испания се намират някои от най-прочутите паметници на дворцовата архитектура. Алхамбра, един комплекс от крепост и резиденция близо до Гранада, се състои от три части: алказаба (военна крепост); царски дворец, разположен в централната част на хълма, който представлява резиденция на арабските владетели и Горна Алхамбра в източната страна с жилища на мавритански царедворци. Насаридският дворец представлява група постройки, издигнати около вътрешни дворове. Част от тях са за официални приеми и административни и съдебни дела, а другата е жилищна. Най-прочут е Дворът на лъвовете; почти навсякъде се показват негови фотографии. Дворът е построен при царуването на Мохамед V и представлява правоъгълник, заобиколен с галерия с двойни колони от бял мрамор, засводени с подковообразни арки. В центъра, на мястото на кръстосването на два плитки водни канала, се намира малък фонтан, чийто басейн се носи от дванадесет лъвски фигури. Фонтанът е украсен по борда си с арабска поема, в която авторът възхвалява Мохамед V така: “Да бъде благословен оня, който даде на Имам Мохамед имения, украсени чудесно. Дали тази градина не е предложила творение, чиято красота Бог пожела да остане без съперник?” Течащата вода има голямо значение за арабската култура. Изпаряването на влагата от канала подобрява микроклимата на помещенията, но освен това ромонът на водата действа успокояващо. Редица зали, украсени с висок цокъл от керамична мозайка и над него щукова геометрична украса, имат засводявания и сталактитни украси по ъглите. Дантелените изящни стенни украси оставят впечатление за царски разкош; в някои от залите има дървени резбовани тавани със звездовидни мотиви на украсата.
Реал Алкасар (кралският дворец) в Севиля също представлява комплекс с арабска и християнска част, строени от 10-12-и чак до 19-и в. Севилската кралска резиденция е смесица от стиловете на насаридска Гранада, халифска Кордоба, юдео-мюсюлманско Толедо и алмохадска Севиля, т. е. става дума за най-доброто от испанския ислям и арабско-андалуския ориентализъм в архитектурата, с разпръснати елементи от готиката. Кралскят алкасар в Севиля е достроен през 16-и и 17-и в. и в този вид, практически непроменен, достига до днес.



Интериор и предмети от бита


В ислямската религия бог е абстрактна сила, поради което изобразяването му във вид на човешка фигура било строго забранено. Тази забрана води до широкото използване на абстрактния геометричен орнамент със звездообразно изграждане, както и на орнамента, наречен “арабеска” (преплетен орнамент с растителен мотив) и на куфическото писмо за декориране на сградите. Характерно е това, че декорацията изпълва плътно повърхността по маниера на “horror vacui” (ужас от празното пространство), без да оставя никакво свободно поле.
Мавританската архитектура използва подковообразната и детелиновидната арка. В интериора се прави извънредно богата украса от орнаментиран щук (гипс, примесен с алабастър) и сталактити по тавана. С помощта на сложно преплетени керамични плочки с ярки тонове (синьо, изумруденозелено, оранжево) се изработва висок цокъл с характерен звездовиден мотив. Обикновено геометричните мозайки са с равномерно разпръснати по цялата декорирана повърхност повтарящи се мотиви.
Както в култовия, така и в жилищния интериор при мюсюлманите мебелите или липсват, или са сведени до един-два типа. В джамиите впечатлението е за просторно и съзерцателно пространство благодарение на липсата на мебели, безкрайната гора от колони и дантелената украса по стените. Колоните са елегантни, тънки, с изящен капител. По пода са настлани килими или рогозки, единствените мебели са стендове за корана, изработени с красива ажурна резба, и висящите лампи от тавана.
В жилищния интериор пропорциите са хоризонтални благодарение на ниските тавани и широките помещения. Пространството се разделя с богато резбовани дървени колони, таваните са дървени, с наковани в сложни мотиви летви, подовете, а понякога и стените са покрити с килими. Текстилът, по-специално килимите, са характерна особеност на интериорното изграждане. Тъкането на ориенталските килими е голямо изкуство. Ориенталските килими са били желано притежание стотици години. Персия (Иран) и Турция са най-големите производители на килими. С различни големини и пропорции, най-големите от тях са правени за подовете на дворци и богати резиденции. В миналото те са били основен елемент на обзавеждането в домовете на селяните от Изтока. Използвани са за покриване на леглата, за стените, за паравани, за опаковане на други вещи. Ръчно тъкани, често пъти от членовете на едно семейство, килимите имат определен десен поколение след поколение. Името на определен тип обикновено е това на семейството или на селището, или на района, в който е произведен. Красотата на ориенталския килим зависи от качеството на вълнената (по-рядко копринена) прежда, фината сплитка, сложността на десена и мекотата на цвета. Традиционните мотиви на десените варират от проста геометрия, използвана от номадските племена, до най-сложни десени, които комбинират цветя, дървета, птици и животни; те често са толкова стилизирани през годините, че оригиналният източник е неясен. Меката патина и цвят на ранните внесени килими, така високо ценени на Запад, са резултат от години редовна употреба, излагане на светлина, слънце, пясък и дъжд.
Стените се декорират с мраморни или фаянсови плочки, мозайка, ламперия, вградени мебели. Мебели почти няма. Гостите сядат на миндерлъци, възглавници, дивани и само понякога на кръгли табуретки, а пред тях сервират върху ниски многоъгълни масички, изпълнени с инкрустация от седеф и слонова кост. При масите и други интериорни елементи се използва подковообразната арка. Украсата е геометрична и обилна и изпълва плътно цялата повърхност. За бита си мюсюлманите използват метални, керамични и стъклени съдове. Керамиката се изработва с разнообразни красиви цветни метализирани глазури, с растителни орнаменти, арабски надписи. Металните изделия (кани, съдове, оръжия) се изработват с голямо майсторство. Структурата на плоския орнамент повтаря тази при килимите или при кожените подвързии за Корана, добавят се мистични религиозни текстове, стихове, поучителни калиграфски надписи. Декорацията се гравира по повърхността, понякога се позлатява или посребрява друг метал като мед или стомана. От Китай се заема техниката на цветните лакове, така в Иран се правят лакови произведения в стила на персийските миниатюри, изобразяващи най-често мотиви от литературни творби (“Шахнаме”). Растения, животни и пейзажи се изобразяват в стил, близък до природата, върху различни сандъчета, калъфи за огледала, подвързии за книги, табли. Запазени са декоративни елементи с голямо богатство и разнообразие като: дървении с геометрични плетеници, сърмени тъкани, оръжия, керамика с метализирана глазура, ковчежета от слонова кост.

*****************************

Доц. д-р. арх. Регина Райчева

събота, 16 януари 2010 г.

Содом и Гомор

И изля Бог върху Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от небето и унищожи градовете и околностите им, и жителите им. И погледна (Авраам) наоколо и видя: дим се издига от земята като от печка. Тези редове от Библията, Битие 19, няколко хилядолетия не дават мира на любопитните. За дълбоко вярващите всичко е ясно: Бог е унищожил отвратителните местни грешници с нетрадиционна сексуална ориентация. Сярата и огънят са просто допълнения към апокалипсиса, спуснати от всемогъщия Бог. Все пак, наистина ли са съществували споменатите в Библията градове, населени с хомосексуалисти? Ако да, от какво са загинали?

Библията приблизително посочва мястото и времето на катастрофата. Може обаче с доста голяма вероятност да се предполага, че тя се е разразила в околностите на днешното Мъртво море, наречено Соленото езеро някъде около III хилядолетие преди нашата ера. Това станало, след като праведниците - Авраам с племенника си Лот, се заселили в плодородната област, която „се оросявала с вода като градината на Господ".

Къде точно се намирали Содом и Гомор, археолозите досега не знаят. При подводни изследвания са открити руини и на дъното на Мъртво море, точни доказателства обаче няма. Нали с градовете, станали символ на разврата, Господ изгорил още два - Адма и Севоим. Библейското предание потвърждават и древните историци, вероятно очевидци на катастрофата отпреди 3000 години.

Близката до езерото Содомитска област някога е била благословена плодородна земя, украсена с много градове. Днес обаче е напълно изгорена, пише Йосиф Флавий, известен със свидетелствата си за съществуването на Исус Христос. Разказват, че заради безчестието на жителите си е погубена от мълния. Дори до днешно време могат да се видят следи от небедния огън и петте града, пише Флавий. Тацит също споменава за „запалена земя". Преди тях Страбон, автор на знаменитата антична „География", пише: Че тази земя е унищожена от огън, показват изгорените места и пепелта в почвата, реките, разпръскващи зловоние, и развалините от човешки жилища навсякъде наоколо. Затова звучат достоверно преданията сред местните жители, че някога тук е имало 13 града, главният от които - Содом. Днес, още 2000 години по-късно, бившето подобие на градина Господня все така напомня безжизнен лунен пейзаж. Какво все пак се е случило там?

Страбон пръв предполага, че гнездото на разврата е било унищожено не от бога, а от буйството на земните недра. Историкът пише: Пламъците, горещите асфалтови и сернисти води, изхвърлени след земетресенията, обхванаха скалите. През 2001 г. хипотезата на древния историк бе потвърдена от британския геолог и археолог д-р Греъм Харис. Той открива в района на Мъртво море находища на природен асфалт, смола, подземни „джобове', пълни с метан. Земетресение би предизвикало изхвърляне на тези вещества, от което би могъл да възникне всепоглъщащият огън. Звучи логично, като изключим едно несъвпадение: В Библията е казано, че огънят е дошъл от небето - т.е. отгоре, не от земните недра.

Така се появява нова версия. В края на март 2008 г. специалистът по ракетни двигатели Алън Бонд и Марк Хемпсел, преподавател по астронавтика в Бристолския университет, Великобритания, публикуват книга, в която гибелта на Содом и Гомор се свързва с небето. И конкретно с паднал оттам астероид. Учените твърдят, че са разшифровани клинопис на древна глинена плоча. Артефактът, известен като Планисфера, се пази в Британския музей под номер К8538. Плочката е открита от археолога Хенри Лейърд още в средата на XIX век в руините на библиотеката на царския дворец в Ниневия, древната столица на Асирийското царство. Оттогава много изследователи безуспешно се опитват да разгадаят написаното. Откривайки верния ключ, Хемпсел и Бонд стигат до извода, че
клинописът съдържа свидетелствата на човек, очевидец във вероятно най-голямата в историята на земята катастрофа.

Самата Планисфера не е дело на очевидеца - плочката, появила се около 700 години преди новата ера, е точно копие на подробните наблюдения на шумерски астроном. Учените разчели данни за „приближаващо огнено кълбо", носещо се стремително по небосвода. Открили и описание на траекторията му и на разположението на съзвездията. Разшифрованите данни са обработени с компютърна програма, позволяваща пресъздаването на картината на звездното небе с хилядолетна давност. Така става ясно, че астероид е паднал на Земята преди разсъмване на 29 юни 3123 г. преди нашата ера. Диаметърът на небесното тяло е бил от 800 до 1500 м, разказва Хемпсел. Главният удар бил в областта Тирол, днешните Австрийски Алпи. После нажежените отломки от астероида продължават пътя си, като изгарят и унищожават всичко, чак до „земята Йорданска". Вероятно е възникнала огнена гъба, като при ядрен взрив, която е слязла в атмосферата в района на Мъртво море. Температурата на подобен облак, над 400 градуса по Целзий, е предостатъчна, за да изпепели намиращите се там библейски градове, включително Содом и Гомор.

В Алпите, в тиролската местност Кофелс, наистина има странен феномен, за който геолозите нямат обяснение: като че ли планината е просто отрязана. Това е направил астероидът, уверяват британските изследователи. Според тях липсва кратер, защото астероидът се е врязал в Земята под много остър ъгъл, около 6 градуса, почти по допирателната. Според тази версия космическото тяло се е взривило още във въздуха, като е образувало огнено кълбо с диаметър почти 5 километра. То, като кумулативен снаряд, е превърнало в пепел петкилометров връх и е опустошило около милион квадратни километра по пътя си. Според Хемпсел катастрофичните събития, свързани с падането на астероида, са отбелязани не само в Библията, но и в много древни митове. Най-известен от тях е този за Фаетон, който не се справил с огнената колесница на баща си Хелиос и паднал от небето.

Уфолозите, разбира се, търсят виновници за библейските катаклизми извън Земята. И подозират, че тайнствените мъже, наречени ангели, посетили Авраам и Лот, са всъщност извънземни. При това са притежавали свръхестествени способности: появили се отникъде, лишили жителите на Содом от зрение, знаели, че градът ще бъде унищожен, и отвели Лот и семейството му преди катастрофата.

Цитата от Библията „Слънце се издигна над земята" уфолозите възприемат като избухване на ядрен взрив. А в описанието в Планисфера виждат не астероид, а космически кораб. А странната постъпка на Лот, който първо избягал в оцелелия град Сигор, а после отишъл да живее в пещера с дъщерите си? „Бог извади Лот от средата на изтребление", е казано в Библията. Според уфолозите причина за това е смъртоносната радиация. (Както е известно, жената на Лот се превръща в солен стълб, тъй като не послушала съвета да не се обръща назад) Що се отнася до радиацията, в района на Мъртво море се откриват следи от разтопени скали, подобни на тези в развалините на древния индийски град Мохенджо-Даро. Според преданията той също е разрушен от „могъщ снаряд, зареден с цялата мощ на Вселената. Стълбът огън и дим бе като десетки хиляди слънца. Загиналите хора бе невъзможно да се разпознаят, оцелелите не живяха дълго - опадаха им косите, зъбите, ноктите". Удивително прилича на последствията от бомбата над Хирошима.

Кой е фараона на Моисей


Картина на главата на орган
на Рамзес II в египетския музей в Кайро,
които има доказателства,
че тя е на фараона на Моисей



Кой е фараона на Моисей? .. Ние имаме различни гледни точки за определяне на името на фараона тази голяма разлика и ние ще се споменава в тази статия за различните становища, изразени в тази връзка, напомняйки, че някои от тези мнения не са проектирани, за да разкрият истината или потърсете ги, а по-скоро политическа цел, въпреки че е включително и голф могат да изглеждат на читателя, че историческите факти , както и някои от теориите, които излагат на собствениците, приета на конкретен инцидент и изградили своята теория и започва да се опитва да обясни на събитията според тяхната теория всички тези обрат и измислям факти в подкрепа на развитието на събитията и гледна точка.

Добре известно е, недостатъците на тези теории, които може да се нарече теории (единствена цел), както е внимание на събитията, от една гледна точка и пренебрегват другите аспекти Оттук Има различни мнения и не е постигнат задоволителен резултат.

Тъй като нашият подход е подробен оглед на религиозните разкази и обвързване на историческите събития, в този смисъл нашата цел, правилният начин за постигане на истината, в това отношение е да се идентифицират някои ключови моменти от историята на Моисей бъдат изпълнени от предложената теория, както и идентифициране на атрибути на този Фараона, която започва в книгите водена от Светия Коран, на Разбира се, вярно, че Коранът е книга с напътствия и вяра, когато се разказват истории, фокусирани върху вярата, и те могат да черпят урок по, но в същото време, ако по дадено събитие или конкретен инцидент цитираните по-горе е да се каже, че правото не може да бъде оправдано или споменаване на е в противоречие с това, което мълчеше за корана нищо лошо в това, че търсят това, което е посочено в Библията за това знае какво може да се удари някои от текстовете на нарушаване на Библията и заместването му с ръка е всъщност биография на Моисей смесване между авторите на Тората, както показа му от Бога и изказвания лични плюс техните интерпретации на определени събития, и въз основа на тези последни допълнения, ние не виждаме нищо лошо със снемане на историческа информация, съдържаща се в Библията, ако искаме да бъдат несъвместими с други факти, или те по този начин пречат на цялостна теория.

И накрая, значителен отбележи, пълно мълчание на египетски антики за тази сериозна тема - предмет на Израел и Моисей - с какво се знае за египетските писания - по стените на Абид и ефекти - точността на отчитане събития и да обясни (Smith), Скот египетски антични предмети от историята - тръгване на децата на Израел от Египет - че от гледна точка на египетските Pharaonic нищо повече от един полет на роби от техните господари, на египтяните и на инцидент, който е записано по стените на храмовете или държани от последиците на регистрация (J.W. Smith & Бог човек в Earty Израел. P38) Както е сигурно, че тези записи не са - както казваме на езика на нашето време - свободна преса като запис на събитията се състоя - но не са под строг контрол на фараоните, отразявайки само ако не е позволено от Lafraain себе си и къде да ги прославя, и какво е било на фараоните твърдят, че са потомци на боговете, то не е немислимо, че записаните разговори на Моисей храмове на Бога на най-голямата е господар на света, тъй като това е разумно да се регистрирате за неуспеха на фараон в превенцията, както и децата на Израел от мивката по време на лов, тъй като тя е на събитията трябва да попълнят медиите затъмнението бе наложена на палестинците и всички свързани с тях и работа, за да изтриете паметта на нацията, която не е изненадващо .. Но случва в тези дни и колко много факти за контрол на разузнаването и е работил за укриване на народите!

А за разнообразието на мнения за определяне на личността на фараона, Мойсей е ние открихме, че най-добрият начин да се следва е да постави основните точки, установени извън всякакво съмнение: и след оглед на различните теории - една след друга - на тези основни точки, и ако не са били събрани, са изключени, докато достигне теоретичната които отговарят на тези основни точки - всички - или толкова, колкото Vtkon е правилната теория.

В нашата цел, тези основни въпроси са:

1 -- Овладяване на синовете на Израел е първата от тези точки - което е постоянна Корана.

Ола (на Фараона в страната и нейния народ секти като безсилни да направят част от тях заклани техните синове и техните съпруги, че той е твърде срамежлив да кажете от спойлери) [разкази: 4].

Както е посочено в Библията като пророчество каза на Авраам, мир нему: той каза на Аврам: Аз знам със сигурност, че твоето потомство ще бъде чужденци в земя, не е за тях и ги изключват Ivlonhm четиристотин години (Битие 15: 13). Както бе споменато по няколко пъти в Книгата на Изход: синовете на Израел египтяните Fastabd рязко, и премина Babboudip тежки живее в кал и мляко в цялата работа в тази област, цялата си работа, която Amloh насилие от тях (изход 1: 14).

Наложително е, че теорията разработена да се обясни тази такса не е мъчение, не е достатъчно да се каже, че децата на Израел са били близо до Hyksos да бъде причина в това мъчение, колко са останали в общността след евакуирането на окупираните той не излезе като това малтретиране или частично.

2 -- Фараон няма да държат децата на Израел от Египет, не е ли желанието да робство в сгради и строителството, египтяните пирамидите Psoadhm деца - повече от сто - и изградени огромни храмове и стотици градове и най-скоро в града Okhittatun, и изграждане на градовете на Рамзес, и ми Vithom само капка в океана! Трябва да има адекватно обяснение за настояване на фараона не идват децата на Израел от Египет, въпреки ударите си го като резултат.

3 -- Улавяне на реката: Мойсей е едно от децата на Израел и на децата на Израел живеят в землището на Гесенската, източната част на делтата и хвърли в реката, за да го вземете на Фараона, той трябва да бъде на север колекция от сайтове на дъмпинг сайт защото силата пеша от юг на север, дали улавяне на реката сама или от един от каналите отклонение от него.

4 -- Когато Моисей побягна от Египет след убийството на египетския какво не отиде в земята на Палестина е останките от останките на Hyksos като (Alaibro) нищо общо и те са децата на Израел и е естествено да прибегне до тях защо предпочита да отидете на Мадиамската земя!

5 -- Много от теориите, които са пренебрегвани да покаже Madzti стик ръка в първата среща между Моисей и Фараона, тогава оспорва вещици след това, а също и пропуснал да покаже на останалата част от стиховете с девет неща, които са фиксирани в Библията.

6 -- Фараона, Моисей е описано в Корана, че той (Фараона, колове) и трябва да представи убедително обяснение за това описание.

7 -- Фараона, Моисей твърди, божественост: (* Vhacr извика и каза: Аз съм вашият Господ началото) [PLUCKERS: 23-24], А твърдението, че действително божество, и трябва да предостави доказателства на теорията, че това не е достатъчно да се каже, че същите съотношения на боговете, всички Lafraain от Петата династия, които твърдят, че са потомци на боговете.

8 -- Моисей Фараона удави по време на почистване на синовете на Израил, и урокът да бъдат информирани, ако на фараона, който се удавил Фараона да бъдат със същата такса, независимо дали овладяване на Фараона умира от естествена смърт е удавяне и мина зад него, и ако животът на Lafraain разширят и да включат двете заедно, основните предположение Fronin.

9 -- Ще бъде добре, ако обясни теорията, че вредата може да се изравнят с последиците, определени от фараон повече от хит на действието на други Lafraain, да го прилагат се казва: (И унищожени какво е направено на Фараона и неговите хора и те престола) [обичай: 137].

10 -- И накрая, тя трябва да включва теоретично обяснение на смисъла: (Днес те Bbdnk да са тези, които зад всяка) [Юнус: 92] Както много от мумиите Lafraain, стих и за изчерпателност и пълнота на целта - трябва да бъдат ясни и конкретни, какви са мумиите на фараона Мойсей? Може ли нещо, което може да се разглежда като стих?

Няма съмнение, че на читателя се съгласява, че тези въпроси трябва да бъдат на разположение във всяка теория, поставени в изявление на фараона на Моисей, а сега и преглед на различните теории, които са предоставили и да видим как те ще отговарят на тези точки.

1 - първият е на фараона Ахмос, Моисей:

Вземания от еврейски Iossifios (Юсеф), Бен Матю, който е живял през първата в. от н.е., че Манетон - от египетски учебници по история на древен Египет около 280 години пр. Хр. М - е заявил, че Abirwa (или Akhabiro) от своя страна са евреи или синовете на Израил, които също са на Hyksos , който постанови, настоявайки, че изгонването на Hyksos от Египет от Ахмос е същото като децата на Израел от Египет и, следователно, е на фараона Ахмос, Мойсей! Докато ние не можем да се отнасят към книгата Манетон, които са загубили при пожара в библиотеката на Александрия в 48 г. пр. Хр. М, ние не можем да се увери в истинността на това твърдение, но ние съмнение валидността си като политическа цел зад тази констатация е ясна, както е предназначен да се каже, че Hyksos - които са синове на Израел - е постановил, Египет за дълго време (от 1780 г. пр. Хр. m до 1575 г. пр. Хр. m всяко 205-годишен) и след това имат право да твърдят, че евреите са исторически права в някои части от земята на Египет, са приели тази гледна редица историци, най-вече на евреите или надпартийни техните поддръжници.

И исторически е, че първото пристигане на синовете на Израел - като категория отделен и независим живот на египтяните - беше при пришествието на Яков и неговите синове, по покана на Юсуф Siddiq, който е заместник на царя, царят на Hyksos и Khyan живеят земя Гесенската, и това категорично отрича, че Израел Hyksos себе си, тъй като те са се събрали тях, и празнува в чест на Hyksos на вицекраля (Юсуф) и бедуини хората, които ги харесват и ги видях, назначени от облигации, ако египтяните въстана против тях, и когато излезете от Hyksos от Египет с някои от децата на Израел, свързани с техните интереси и име (Alaaberu), но по-голямата част от децата на Израел от Египет Впоследствие, на теория е в противоречие с това, което се определя за впрягане на децата на Израел от Египет, както ако те бяха Hyksos - управници на страната - да ги намира така? И те са твърди - от глад Дните те Itnamon а египтяните, претърпени жестокост и трябваше да продаде Oradhm на царя на Hyksos, както и на теория е в противоречие с това, което е известно на фараона, Моисей е да се придържаме към оцеляването на децата на Израел, в Египет, които дойдоха, въпреки признаците от Моисей Ахмос повиши преживяемостта на нашествениците Hyksos страна? .. Друга причина, че Ахмос бе оценена добри в далеч на юг от Египет, а децата на Израел живеят в землището на Гесенската, на изток от делтата, как така, че тя е майката на Мойсей в живея в реката Viltqth фараона хиляди километра на юг!

Поради тези причини, може безопасно да се изключи, че е Ахмос на фараона на Моисей.

2 - Ахмос е на фараона Тутмос I и таксата е на фараона на заминаване:

Кой каза, че това мнение е д-р Мохамед описателен в книга (във времето и идеологическа връзка между пророци и апостоли, стр. 156) установява, че събранието е, който е бил измъчван и преследван синовете на Израел и е оправдано от политически, социални, и военни и национално равнище. Казва, че събранието е редактор на Египет от нашественици Hyksos, които са нашественици от изток, така че е естествено да работят за премахване на елементите, лоялни към тях или поне да отнеме правомощията си, които са пристигнали от него (Юсуф) и със съгласието на царете на Hyksos, е било заклано, така че децата им пораснат стане почти сила, за да разруши това, което е построена от освобождението на страната от чужденци и децата на Израел е бил използван за изграждане на града не е политика, която всички собствени глави, казва, че децата на Израел са останали в изтезания, тъй като пое властта в Ахмос през 1580 г. пр. Хр. м и Мойсей е роден през 1571 и казва, че Моисей свидетел на три фараоните са в ред:

Ахмос в продължение на 14 години.

Аменхотеп първите 16 години.

Тутмос I и след това за 39 години.

И Моисей уби египтянина е 61 година стар и поставя длъжника в землището на 8 години и след това се върна на възраст от 69 години, наречен фараон от една година и след това е вън, и това становище е в противоречие с няколко исторически факти.

1 -- Как да вземем Моисей от реката Ахмос и Ахмос бе оценена добро на юг.

2 -- Това от една година от завръщането на Моисей от земите на длъжника и на излизане не е достатъчно голям, за да покаже стихове девет фиксирани в Библията.

3 -- На Тутмос I, син на една жена от царска кръв не е (моята възраст е кралицата Sonb) и се базира на този достъп до трона е брака му със сестрата на неговия са в границите си от кръвта на имоти на баща си и майка си, и смята, че може би от тази гледна точка да се опита да разшири собствеността си на същите дялове уволнен себе си (цар на Сина на Царя) се опитват да направят асоциация Lafraain серия със законното право на († Нагиб Михаил Ибрахим: Египет и древния Близкия Изток. част 3, стр. 23) Както беше случаят, и едва стигна до престола, те не надвишава твърди, че като божество , определени в правото на Фараона и Моисей.

4 -- Не искам да Тутмос I умира от внезапен или неестествено, но е починал от нормалното и е наследен от сина си Тутмос II основава на брака си с наследник (Хатшепсут).

Всички тези въпроси трябва да отхвърлят тази теория, също.

3 - Тутмос II е на фараона на Моисей:

Това становище се казва, от C де Mesli (J. De Micelli, 1960), Който твърди, че е постигнато за да се определи приблизителното време за излизане граница до един ден е април 9, 1495 г. пр. Хр. X, и това чрез изчисляване на календари, така че Тутмос II - беше цар в тази история - е на фараона вън, и цитира подкрепа на теорията си, че мумията на Тутмос II, писмено описание на кожни тумори, и като един от Египет победи, споменати от Тора е обрив, това мнение, че физическите данни на фараона Тутмос II е вън! В нашата цел, това е един пример от теориите (му речи, изглежда) Като основа на едно събитие за теорията, докато игнорира останалата част от събития и тяхната съвместимост с това предположение дори Морис Bucaille, който заяви, тази гледна точка (изучаване на Писанията, стр. 259), описан като един от най-странните предположения и каза, че той не се да не говорим в други неща в романа на Тората и по-специално изграждането на града на Рамзес мен, такава препратка, че обезсилва налагането на всички, преди да дойде на Рамзес може да бъде един от царя на Египет.

Що се отнася до кожни тумори Тутмос II, синът му - внукът му Тутмос III и Аменхотеп II бяха заразени тумори на кожата могат да се видят на Momciawathm музей в Кайро. Това се случва в мулти-тумори фибри нерв, които влияят върху кожата (Mutiple нервно Fibromatosis), Известна с изявите си в повече от едно поколение в семейството.

4- Фараона Тутмос III е вън:

И Matkaddoa тази хипотеза разчитат на една точка в Библията казва, че в годината 480 за излизането на синовете на Израел от Египет през четвъртата година от царуването на цар Соломон над синовете на Израел през месец Зиф е вторият месец тя е построена къщата на Господ (първата Царе 1:6) В царуването на Соломон е започнало в 970 г. пр. Хр. м годината е 966 пр.н.е. IV. m Ако се добави към 480 години за това да ни обратно към 1446 г. пр. Хр. m всички в края на царуването на Тутмос III (1468 до 1436 пр. н. е.) ..

Фактът, че за период от 480 години това породи много спорове и събота несигурност при изчисляване на времето. Те се различават в някои преводи на това, което казва Библията в други преводи, разминаването го прави 440 години назад, включително и увеличенията от 580 години! От тази гледна точка от мнозина, че тази цифра е оценка на Тора, тъй като един от неговите поколение, там са 12, разположени между излизане и изграждане на храма на Соломон, и предполагам, авторът на този номер за всяко поколение на 40-годишният Vicu 12 × 40 = 480, ако приемем, че всяко поколение 25 години на предположението, че децата им се ожени в на възраст от двадесет и пети, разумно предположение за 12 × 25 = 300 Това ни води до датата на излизане от 1270 г. пр. Хр. АД, по време на царуването на Рамзес II.

И Matkaddoa хипотезата, че е фараона Тутмос III Моисей се каже, че Моисей се качват от водата на кралица Хатшепсут през 1527 г. пр. Хр. М, и че е израснал в антураж и подове, и Тутмос III се възкачва на трона - и какво е известен със своята враждебност към Хатшепсут, на боеше Gillth Моисей побягна Египет, а след това и се връща в 1447 г. пр. Хр. м, и това становище е в противоречие с много факти, като например на бягството на Мойсей от Египет беше заради убийството на Египет, тъй като тя е в ерата на Тутмос III е силен египетски влияние в Палестина на Тутмос III, след това, че основите на една огромна империя една добре изградена и продължава силен египетски влияние в Близкия Изток и Палестина, по-специално по време на царуването на неговия наследник, Аменхотеп II Lafraain на 23-годишна възраст - 8 години Тутмос IV - Аменхотеп III, 37, че е за 68 години, защо да не децата на Израел след период на затвор да представи и една в земята на Палестина Дори египетските влияние е отслабнала малко по време на царуването на Ехнатон, го връща отново след края на религиозната революция и завърши в града и втория ден на Рамзес II.

Освен това, Тутмос III, не твърдял божественост за разлика от Фараона, Моисей, който казва: (Аз съм вашият Господ началото) Тутмос III е с висока степен на морал и скромност, да кажа за себе си: "Аз не въведе думата преувеличени с цел да се гордее със своята валута и да кажа, че направих нещо, без да прави работата на публиката със своите височества не дойде, когато тя рискува, сторих това на баща ми, бог Амон, защото той знае какво в небето знае е на земята и да видим целия свят в миг на око (Салим Хасан, Древен Египет, 4, страница 511), Тутмос III бил човек на войната прекарва голяма част от годините му в областта на борбата, не показателни за неговата скромност той не благодарение на уменията си в своите победи, но се завърнал всички в подкрепа на бог Амон, както е видно от живопис, която се престой в храма в Карнак и четене поема върху устните на бог Амон казал му син Тутмос III, казва за него (с съкратен):

Това gladdens сърцето ми да стигнете до щастлив храмове, и ръцете ми бяха предоставени и защита на потребителите си живот, аз ви даде сила и победата над всички красива страна, и мога да ви бъде слава и страх от вас, във всяка страна, и страх се простира до небето четиримата кметове, аз наблюдава голямо направи всички обекти и цялата страна великите всички в хватката на чужди, и аз се Изказвам моята ръка и аз се свърже с теб Ostadhm десетки хиляди затворници, аз правя врагове попадат в обувката ходила Vtto бунтовник, и ще ви предложи дължината и широчината на земята Vahaly Мароко, както и хора от Ориента под вашата власт, можете да проникват през всички чуждите страни весело сърце, Където и да отиде, не съществува FW, и аз съм твой водач, следователно до тях и когато чуят разговор да обяви война се прибягва до Бъроус, Ваше Величество е изпратил терор сила в сърцата им, и на кобра, която Blhebh ги запишете на челото и рязане на глави са азиатци не освобождава никого, но и да я пуснете, аз правя Antsaratk се пръснаха по цялата страна съм работил върху потискането на акции е, че наближават, а аз съм дошъл, за да сте в състояние да стъпчат крак много финикийски и ви карат да се обособили под краката си, аз съм дошъл за това, ако можете да стъпвам на тези в Азия, и тесто глави amou, дойдох да зададете земя крак крак Източна Ваше Величество и да ги гледате на звезда, която се публикува за престиж като огън, аз съм дошъл, за да сте в състояние да стъпи върху земята банка, както и тези, които са в средата на океана и краката в стаята на островите Allobien, аз съм дошъл да ви стъпка по най-голяма степен на земята.

О бик силен блестящ в добро ((Тутмос)) Mukhlid, които работят за мен всичко, което желае силно към себе си, аз останах дома ми акт, ще остане завинаги, и го направи по-дълъг и по-широк, отколкото е било преди, аз Otpetk на престола на хиляди хилядолетия да спонсорират квартали завинаги.

Поемата показва Toadh Тутмос III и изповедта си с Бога ((Амон)) в победите, то не е толкова арогантен, тираничен, главният прокурор на божественост, какъвто е случаят с Фараона, Моисей.

5 -- Omenthab втората е фараон на заминаване:

А просто промяна в предишното предположение, като в продължение на период на отсъствие на Моисей и държи го връща по време на царуването на Omenthab на второ място, и това становище от страна, каза Даниел Robs Даниел ROPS Хората на Петокнижието в книгата си Льо хора де ла Библията. Ние не трябва да се разшири да наложи вето върху тази хипотеза, защото това е крехък предшественик.

6 -- Аменхотеп IV е една и съща Мойсей!:

Това е едно от предположенията ((един оглед)), докато Ехнатон призова за обединение и Моисей също призова за обединение разбиране един човек! Човекът, който този непознат е мнението г-н Ахмед Осман, един египтянин, който пътува в Англия през 1964 г. и учи египтология и остана там, и написа две книги: Египетски Yuya първата съдържание е същото като ((Джоузеф)) мир нему, и втората публикувани през 1989 г., обяснява теорията си, че Аменхотеп IV е същият Моисей мир ще бъде върху него и го избра привлекателно заглавие е:

Моисей, Фараон на Египет. Мистерията на Ехнатон решен.. Въпреки яснотата на продажност на това твърдение няма нищо погрешно схващането, че приходите, отчетени от писателя да покаже колко свързани въображението тенденция Vigolhm възприятия поставени в много странно и ни карат да се чудя за мотив зад всичко това vexatiousness.

Според автора на тази хипотеза, че Моисей е прекарал детството си в източната част на делтата, където децата на Израел повлияни вярвания за Бога и на насищане, а след това се върна към Тива, столицата на Египет и център за поклонение на Амон, а баща му Аменхотеп III е здравословното му състояние се влоши, и Моисей е вторият син на Аменхотеп III на кралицата (( Т)), който казва, че е наполовина египетски и половина израелски! И че първият син на Аменхотеп III е изчезнал мистериозно, и тук се бояха майка си, че болестта е вторият син на Моисей мразени от жреците на Амон, и установи, че жреците на Амон престола се боеше от последиците от лице, различно от чисто египетски кръв, просто една майка и баща, Аменхотеп III видя заплаха за трона на ядосан жреците на Амон Fshaiehm да не се даде на тези деца на престола и дори предложи на акушерките, да убие сина на кралица Ан е момче и тъй като е втори син е роден - което е Моисей - майка му доставени в реката и тръгна по течението на добри в земята на Гесенската, дори качват на семейството на децата на Израел и отгледани с и повлиян от идеите на това, което теистични израелците и отслабена здравето на Аменхотеп III наречена кралица ((Т)), сина си от семейството на израелските качват, за да получи статут на мандата на престола на неговата жена, сестра и сестра ((Нефертити)) е дъщеря на Аменхотеп III от Египет и жената на Мойсей, се възкачва на трона на Египет като Аменхотеп IV, и неговото самозван религиозна мисъл и обявява обединението и поклонение корпус на Амон и на всички други богове, и съучастничество на жреците на Амон, и му казах на свещеника ((че)) участъка и го посъветвал да бягат в Синай, се възкачва на трона на Тутанкамон, и свещеник ((а)) тогава ( (Horemheb)), след това семейството започва деветото заседание и взе престола, Рамзес I, Моисей се върна тук и да отстояват правото си на трона, и за какво не са успели в това на Рамзес да поискам да бъде позволено да излезете от синовете на Израел от Египет под негов контрол.

Тази хипотеза изхвърлени в фантастика въз основа на объркване на документи и сърцето на ситуацията, египетски баща е този, който предлага убива сина си или да се съгласява с свещеници за своите действия, както и египетски майка хвърли сина си в реката, и тенденцията е около 1000 км добре да Гесенската земя и израелски семейство, което получава качват и прие, The Pharaoh - което е Аменхотеп IV - бягство от Египет и след това обратно на твърдението на трона!

Политическата цел стои зад всичко това vexatiousness предсказуемо, толкова дълго, колкото е Моисей Ехнатон, Ехнатон изключи Египет и 17 години, на правата на децата на Израел от Египет, Мойсей, защото не са живели в него, но го изключи!

7 -- Тутанкамон е фараон на Мойсей:

Виж тази гледна точка е най-еврейски Зигмунд Фройд, който също твърди, че египетските Моисей, не на синовете на Израел и религия мозайка, получени от учението на Ехнатон (Зигмунд Фройд - Моисей египетски - Мохамед Муса Azab превод). Кажете: "Мойсей е един от първенците в близост до египетския Аменхотеп IV, но вероотстъпничество настъпили след изключване на Моисей Ехнатон, и когато е свит се надява да управлява своя страна иска да запази за себе си роля като лидер Олмерт подкрепена и синовете на Израил и им даде нова религия е мотивирано от монотеистичната вяра Ехнатон, и след това накара децата на Израел от Египет приятно заминаване - не на лов - в земята на Палестина, която е египетски влияние е намаляла от дните на религиозните идеи загриженост Ехнатон, и е в ерата на Тутанкамон, "казва Джон Уилсън в подкрепа на тази теория смята, че Моисей се възползва от слабостите, които преобладават други дни епохата на Ехнатон и неговите наследници, Aldaeven: ((Smonk Kreet)) и ((Тутанкамон)) и успя да се появят Бени Израел от Египет, обаче, че Khadawa Фараона и избягали в Синайската пустиня, и съм съгласен с тази хипотеза Артур Игал (история на древен Египет, Париж, стр. 146, A. Weigal, 1986 ) Определя датата на излизане 1346 години преди новата ера. М и почувствах, че е в последната ера на Тутанкамон, както и на историка и Лич (цивилизация на Близкия Изток, стр. 88, E.H. Weech ), Че Моисей е прекарал детството си и детството и младежките в Двореца на Ехнатон, познава това учение и ги сигурна, Fastqy на религия, която се дава на децата на Израел.

Тази теория също пренебрегва много исторически факти, като своя предшественик:

1 -- Това Моисей на бани Израел и Египет не, но са били отгледани в двореца на Фараона.

2 -- Игнориране на изтезания, че се Бени Израел, тъй като на мирния характер на Ехнатон не се съглася с това, както и след тяхното място на пребиваване в източната част на делтата на столицата, където е живял Ехнатон, добър в първите дни и след това в новата столица на ел. Тел-Амарна.

3 -- Това е немислимо да се приемат хора да бъдат на една и съща лидер и командир на различна раса, само за да им бъдат наложени със сила - или дори да ги Artazavh из Египет, и че те са извън, така че би било естествено, че Intqadwa председател на децата на секс.

4 -- Учението на обединението е като децата на Израел Яков от баща си и дядо си, и Ибрахим Alokhanatonip но в очите на единната египтяните, но в очите на децата на Израел е нараснал от обединението на въплъщение на Бога на слънцето диск.

5 -- Те се наричат теорията, че на изхода е невредим и без лов, а фиксирани в Библията е, че на фараона, който преследван Моисей беше удавил, и е с доказана медицински преглед на тялото, че Тутанкамон е бил убит един удар в главата.

6 -- Ако израилтяните бяха излезли из Египет по време на царуването на Тутанкамон и се заселили в Палестина, той трябва да е нежен и реки на Сети I и Рамзес II за отстраняването им в своята кампания за възстановяване на египетското влияние в Близкия Изток, или най-малко те са подложени на евреите в Палестина членки на египетските VOZ, които които не е говорил с никого, не възникнат първоначално като децата на Израел все още не са произлезли от Египет, когато видял силната опозиция на Фройд към тази теория, я пуснете и каза, че е вероятно, че Моисей е живял през следващите ерата на Ехнатон и Тутанкамон!

Ние имаме право да попитаме: Как би могла света, като Фройд би казал такава цел, и изчезват странно, ако знаем еврейския си идентичност, тъй като докато Моисей на египетските исторически правата на децата на Израел в Египет! Това е политическа цел, която има за цел да действа като негов предшественик, Йосиф, син на Матей, когато той твърди, че Hyksos управлявал Египет от своя страна са децата на Израел.

8 -- Horemheb и четирима други фараони. Всеки пет!

Николай Jrimal ( Nicolos Grimal, история на Древна на Древен Египет 1997. Blackwell, стр. 259 ) Моисей се обучават в ранните си години в любител на Фараона дворец хо, Рамзес I, после научих, че децата на Израел са съединени в ерата на ((Сети I)), след което избягал от Египет на длъжника след убийството на египетския и е получавал откровение и писмо и го връща в Египет през първите години от царуването на Рамзес II, след това той се споразумеят за това, което много историци, че на фараона Merneptah е вън.

Дори ако приемем, че е приела Horemheb Моисей в средата на изречението и О, 13 години плюс две години, за времето на Рамзес I + 20-годишният Сети I + 67-годишен период от царуването на Рамзес II + 10-годишен правило Merenptah Vicu Амр Муса на касата Бени Израел е 112 години, ако Добави в Синай, а след това години затвор 40 години, и после марш към земята на Едом, Амр Муса, беше, когато той умира около 170 години, а живота на Мойсей не надвишава 120 години.

9 -- Рамзес II е на фараона на Моисей:

Защитниците на тази цел от много, включително: Олбрайт - Iesflt - Roxy - Unger - Отец ديڤو R.P. Во деТова е в съответствие с оглед на факта, че място за живеене на децата на Израел в земята Гесенската И от капитала на Рамзес II Ново в север, което позволява превземането на Моисей от реката, както и да се извлече полза от децата на Израел в изграждането на градовете Моят Рамесий, и Vithom Упоменати в Тора, и това, което е най-странното е, че баща ديڤو - директора на Библейско училище и смята, че фараонът е починал от удавяне преследва бегълците, и после обратно и се казва, че се е случило през първата половина от царуването на Рамзес II, с потъването на фараона означава края на живота си Не по средата, както и факта, че тази теория - че Моисей беше на фараона Рамзес II - е съгласен с много от точките, които трябва да бъдат изпълнени в тази на фараона, но няколко пречки са попречили на пълното приемане на тази теория:

1 -- Първото препятствие на Тора: Какво излезе пътуване 23:2 ((Това се е случило в много от тези дни, че египетският цар умря)) в смисъл, че на фараона (Рамзес II), е починал и взе сина си ((Merneptah)) на престола, по наше мнение те са на това казват, поради две причини.

· Бъдат в съответствие с Амр Муса, те решат, в глава 7 излизане: 7 Моисей беше на осемдесет години, син и Аарон осемдесет и три години, когато като Фараона, и Моисей побягна от Египет на възраст от 45 години, означава, че той прекарва 35 години на длъжника, което е много дълго с тях, не е правилно да се мисли за Моисея, така че да се върне в Египет, и децата на Израел в този период може да са забравили герой не се дължи на ентусиазма си за тях след като те са загубили недостъпно за този дълъг период.

· Те също така заяви, че смъртта на цар дори и в съответствие с това, което излезе канализация 19:4 ((Господ каза на Моисея в Мадиам, да се върнем в Египет, защото той е починал всички мъже, които бяха иска за себе си)) и на факта, че думата ((всички мъже, които искаха за себе си) ) не означава, че Фараон, колкото на хората от египетските мъртвите, които бяха питам същия Моисей и Фараон е реализиран да отмъсти за своето искане и въвеждането на кръв, и когато той умира вече не е силен мотив фараона, по наше мнение, че точка 23 от глава 2 е изход ((Това се е случило в тези дни, че хората, които искаха на същото Моисей умря)) и не ((цар на Египет умря)).

2 -- Втората пречка за египетски антики, картина, известна като ((за Израел)) или ((борда Merenptah)), който написа вероятно през 1220 г. пр. Хр. М, която казва, че е унищожил Merenptah семена на Израел от Палестина, и какво на изхода се е появила в 1225 г. пр. Хр. m оставя периода между Изхода от Египет и въвеждане на земята на Палестина, само на 5 години и това е, което прави много историци - особено ислямисти отхвърли мнението, че на фараона Рамзес II е, защото Корана изрично се посочва ясно, че периодът на скитащи се четиресет години и никой адресирано да обясни това, което дойде дъска Merenptah обяснение дава възможност за период от скитащи четиридесет години, нито е тук губи поглед от това, което биха могли да бъдат в тази група от преувеличение, което е познато на Lafraain Когато се регистрира за тяхната работа и по-специално на резултатите от войни, но държеше на професионализма Според тази група, ние ще го обсъдим по-подробно по-късно.

3 -- Това е и възражения срещу теорията, че на фараона Рамзес II е Фараона, Моисей казва, че Моисей твърди божественост, докато Рамзес II е бил четирите богове, те вярват в ((Амон-Re, Птах, и да го прослави)) и е наречен на четири отбора армия в битката при Кадис имената на тези богове ( Д-р Мохамед описателен, времето и идеологическа връзка между пророци и апостоли, стр. 154). Може да отговори на този въпрос, че битката на Кадис е в петата година от царуването на Рамзес II, а връщането на Моисей в Египет е в годината, 62 на правило след битката при Кадис до 57 години, за дълъг период от абсолютно правило, непрекъснато похвала на неговите министри и придворни и хората и прослава на действията му и трябва, всичко, което си е поставила за въздействие, по-специално, тъй като имаше тенденция Taazemip от най-ранна възраст е, че води в идеалния смисъл на вечния живот и си помислих същото богове, и той накрая заяви, че божествеността.

4 -- Последната възражения срещу тази теория, тъй като е известно, че Рамзес II е най-малко сто, родени между мъже и жени, които не могат да съгласуват, че, както е посочено в Корана, че Моисей е роден на Фараона му той трябваше да приеме Моисей ) Може да се, че ни полза или сме се родили ( [Истории: 9] И разбира от този стих, че фараонът на Мойсей е безсмислено, и ние ще ви обясни по-късно (стр. 702), че приемането е не защото на безплодие или стерилитет при жените на фараона, но беше временно лишен от смъртта на дете, когато те са малки деца, за да изпълнява волята на Бог в приемането на фараона на Моисея, тогава все още Този ((Damn)) и синовете му са живели, докато те са достигнали повече от сто, се оказа Рамзес II - първите десет години след брака си - синовете му умира като бебета, и това се приема като основание за приемане на Моисей.

Важно е, че собствениците на теорията, че на фараона Рамзес II е Моисей не може да защити своето становище е, че умира в друга хипотеза е:

10 -- Фараон Рамзес II Фараона Merneptah изготвянето и на заминаване:

Защитниците на тази гледна точка се смята, че напускането на децата на Израел от Египет не е приятно отклонение от преследване, както и че Merneptah ги следите след като те вече са пристигнали в Палестина, и изразява тази гледна точка, тъй като счете ((چان Iuyot)) (Древен Египет, преводач, Кайро 1966, стр. 40) от Децата на Израел се възползва от египетската армия е зает в отблъскване на нашествието на границите на Египет либийски банка в петата година от правилото Merneptah те избягали от Египет, а след това, че след завършен Merenptah на война с либийците опис кампания за Палестина и Израел, Пакистан е построена там.

Собствениците на тази теория, зависи от няколко точки:

1 -- Както се посочва в Тората (Изход 23:2), че царят на Египет е починал, че на Рамзес II умира и е наследен от сина си взе Mrnetah сме споменали в предишната страница, че понятието, съдържащи се в други санитарни 9:4 е най-близката здраве и на факта, че са умрели Роднини на египетския, който е бил убит от Моисей, на фараона.

2 -- Те също така казаха, че Merenptah е на мнение: ) Посочи, че болката ни обърка новородени ( [Поети: 18] Той каза, отнасящи се до неговия баща, Рамзес II, който е качил на Моисея, но е в отговор на въпроса: защо не се Рамзес II, който се казва, че е? И да бъде този, който доминира в правото Rabaip Моисея, и най-болезнените Почти повече от една и съща мъка е да се види от отглеждат и искания се възползват от нея ) Може да се, че ни полза или сме се родили ( [Истории: 9] Дали едно и също, причина за смъртност, както ако той се берат, за да бъде негов враг и тъга, по решение на Светия Корана: ) Valtqth Фараон им да бъде враг и тъга, че Фараона и Аман и домакините бяха грешници ( [Истории: 8] Независимо от всички причини за повишено внимание Рамзес II, който зае да опровергае това пророчество е постигната, е загубата на пророчеството на Фараона и неговите войници ) И да покаже на Фараона и Аман и техните домакини, включително и това, което те предупреждава ( [Истории: 6] Това съобщи в урока на които да се подиграват и растат и сила, е починал от естествена смърт в неговото легло, "когато от удавяне на дела на сина си, особено след царуването на Рамзес II за дълго толерира всички събития, в царуването си, а думата стихове за морето, тялото му бе представен от неговия действия ) Днес те Bbdnk да бъдат тези, зад стих ( [Юнус: 92].

3 -- Въпреки това, основната подкрепа на тази теория се нарича съвет ((борда Merenptah)) или ((за Израел)) бе споменато накратко в контекста на възражения срещу теорията на фараона Рамзес II от хамути и излизат заедно, че е подходящо да се разшири малко споменава нищо за този форум толкова дълго, колкото фундаментални основи на теорията на ((Фараон Merneptah се)).

Този панел се състои от една паметна плоча гравиран върху черен гранит вписан марка поема Merenptah триумфа на либийци и на борда се спаси египетски музей, и който иска пълна поема може да се отнася към книгата на древен Египет (Салим Хасан), част 7, стр. 96, и поемата като цяло съдове, направени от голяма победа на царя либийци в петата година от царуването си, Любе избягали от Египет в голяма опасност, и поема пълен с метафори и картинка избрани, които го даде литературно-скоро от чисто исторически документ, поетът е описал поражението врагове с умение и огромната работа, извършена от ((Merneptah)) да се защитава кръвоизлив на страната си и да го отърве от въздуха и почивка Hukthm либийци, като не пропусна да се опише правосъдие на Фараона и правдата и казва: дава всеки правото си и богатството, произтичащи за добър човек, и на нарушителя не ще се насладите на това, което Bgenimp, след хода на поета за описване на мир, спокойствие и благоденствие, който е преобладавал в страната след Тази победа се казва: Дори животните са оставени без овчар Jaila докато собствениците плаща твърде певци и утрешния ден, и няма вика хора Mtodjain, в края на поемата поетът изброява племената и територии, подложени Merenptah четат това - защото тази част е най-долния ред:

Той казва, президентите сега, преди земята: мир! Не поражда един от бедуинските племена от девет квадратни главата (и това е древното име на съседи на Египет са враждебно настроени към тях).

((Althno)) е разрушен (едно от племената, които са живели в Либия).

И на страната ((Khati)) стана приятно.

И отстранени ((Ашкелон)).

И ((Гезер)) е бил арестуван.

И ((Пном)) стане нищо.

И Израел унищожена и няма семена.

И ((Kharo)) става вдовица за Египет.

Всички земи са намерили покой.

Всеки от злато падна Jaila цар на Горен Египет и Долен Египет, син на ((Re)) обичаше ((Амон)) син на слънцето ((Merneptah)) весели истината.

Като се има предвид живот, като например ((Re)) всеки ден.

Значението на това стихотворение в очите на историците, каза хората, които са деца на Израел, най-вече защото това е първото и единствено ", когато той спомена по име в египетски антики, и като децата на Израел са започнали дни от престоя си в Египет, Иосиф не каза нищо за него в египетски антики, каза, че името е необходимо да бъде тук отношенията си extricating от Египет, учени не са съгласни за това, което се разбира от тези думи.

Някои, като پتري ( Петри, Израел в Eygpt, стр. 35 ) Вярва, че Израел е във време, когато това започва да рисува в Палестина.

Професорът ناڤيل ( Naville, археология на Стария завет ) Твърди, че картината показва, че децата на Израел бяха излезли из Египет преди ((Merneptah)) или в началото на царуването си, но последното предположение е несъвместима с твърд факт е, че на фараона удави по време на почистване на Пророка на Израел, не може да бъде в началото на Merenptah правило, но са настъпили в края на царуването на Рамзес II, който се удавил по време на преследване, така и ние вярваме, че на борда Merenptah доказателства, че са взели да се противопостави на теория - е на фараона Рамзес II изход - в действителност, е доказателство за автентичност. ناڤيل твърдят, че е друга точка, че той не вярва, че позоваването на Сирия в картината се отнася до истинска война се състоя в Сирия. В действителност, няма индикация, че Merneptah е довело или хода на кампания за Сирия, както и твърдението, че ((страната Khati)) стават мирни - е - както те казват: тъй като очевидно, защото е приятно, тъй като е подписан договор от неговия баща, Рамзес на второ място с царя и да се спомене, че това е работа на Merneptah е преувеличение на преувеличения Lafraain, които те са известни, когато записвате своите резултати, но може би той отбеляза, че не пренебрегвайте Източна фронт, където той също е бил печели победи в Запада към либийците.

В египтолог Селим Хасан (Древен Египет, част 7, стр. 111), че археолозите и език е преведена на присъда, получена за Израел ((И няма семена)) Две едностранен, някой каза, че културите са преминали или не доходност до тях, и по-скоро от другата страна също каза پرستد: Израел и Oagafroa Bdhirthm се прекъсва или като ناڤيل: Mohi и Израел, и потомството му не съществува, както и факта, че думата ((семена)) шоу ( (Назад)) и в арабските страни да се намери, защото те използват думата ((семена)) в смисъл ((за контрол на раждаемостта)) или ((момчета)) и имат общ въпрос: Как е семена? И каза на тези, които не са потомци на неговите ((Имам му отсече семена)).

Също така напомни на света звучи добре за всички страни, които гласят: Khati - Гезер - Ашкелон и на други, свързани с всеки от тях съставя обичай показва, че те са чужда държава Името на Израел, това е само име, което изключени от тази такса, което означава, че не е за децата на Израел по това време ((вилно)) и таксата, която е от името на Израел е образът на един мъж и една жена, една индикация, че те просто сбор от хора, а не ((държава)), което показва, че поетът, който пее на тържеството на ((Merneptah)) и изковава химн означава, че децата на Израел този ден не са на определено място в земята на Палестина, за да се усъмни в начина на писане на стихотворение, което е казано от възможността за грешка от страна на древните египетски и пропуски, той е знаел какво е написано и името на народа и чужди страни в този текст 19 (деветнадесет), след като не пренебрегват такса чужда територия код в една от тях, дали по-горе, или името на Израел след Господа, и следователно заключава, че победата на тази песен се отнася до обхвата на ((децата на Израел)) в някои части на Палестина или граници, когато той отиде Merenptah да потуши бунт там, а това означава те бяха излезли из Египет преди царуването му, по мнението на д-р Салех Абдел Азиз (Древна Близкия Изток 1, стр. 255), че на борда са считат Merenptah ((Израел)) от ((обитатели)) Палестина не ги подход от Египет и това означава, че са влезли преди Палестина си е, те излязоха от Египет преди царуването му в края на тяхната възраст на Рамзес II.

Това е проблем на пустинята години, както религиозни твърди, че децата на Израел след изселването им от Египет не отидете направо на Палестина, но отработено четиресет години скитане в Синай и след това отиде в земята на Палестина, ако приемем, една година преди и след години в пустинята да се подготвят да влязат в земя на общо е 42 В годините, през които той е починал шест от фараоните:

Merenptah .... Произнасяйки 10
Година

Сити II .. .. 6 Година
Amnmus .. .. 1 Доверете се на всяка година

Saptah Merenptah .. .. 6
Година
Кралица Tauserp
.. Управлявана 8
Година
Шест Nkht .. Произнасяйки 1 Година
42 Година



Това означава, че децата на Израел започна да влезе в земята на Палестина е Рамзес III е на фараона на Египет, но преди това не са имали присъствие в Палестина, как може от правото да бъдат споменати в победата Merneptah песен: ((и Израел унищожена и няма семена)), или, както е преведена: Това беше показано мъничета Израел?

Някои учени, които придържам към теорията на ((излезе на Фараона Merneptah)) години от преждевременно попаднат на тяхната сметка и отричат и казват, че децата на Израел отиде в Палестина след Изхода от Египет в края на царуването на Рамзес II и Merneptah ги подгони там, и ((Абад Bdhirthm вече)) и да предприеме като доказателство за силата на влияние Египет в Палестина по време на царуването на археолозите Merneptah Bosor на счупената ваза в писмена форма на един от египетските бирниците Египет в града ((Лахис)) в Палестина, се записват датата на получаване на пратка от пшеница в четвъртата година на върховенството на Merneptah, както някои смятат, († Мохамед Bayoumi Mehran . Древен Египет и Близкия Изток 3, страница 500), че египетската суверенитет над Палестина по онова време беше толкова силен, че не позволяват на масите на народа на Израел - е въоръжен с - влиза в земята на Палестина първоначално нямаше място да кажа, че децата на Израел се заселили в Палестина за известно време и после отиде Merenptah и унищожени Bdhirthm египетски влияние и се връща отново в Палестина.

Трябва всички, пустинята години, концепцията вече установените в Корана и в Тората е също така няма къде да падне или отрече, толкова дълго, колкото е възможно това, как да Merenptah да бъде споменато в борда на Исламабад Мъничета за Израел, докато те са все още броди из Синайската? Отговорът е в една от следните съображения:

1 -- Това, че той отиде в Палестина и установих някои от ((Alaaberu)) - тъй като сме далечни роднини на децата на Израел и клон от тях - Vopadhm, мисъл или твърди, че децата на Израел, Пакистан.

2 -- Това, че той отиде в Палестина не намериха децата на Израел и ги търсите в частите на Палестина не ги намерите мисля, че те ще са загинали в пустинята и загинал в същото съотношение.

3 -- Трета възможност е, че Merneptah не са довели или изпращане на експедиция в Палестина на всички, и че, като мир с коефициенти ((Khati)) за една и съща, че иска да подчертая, че не по-малко, отколкото неговият предшественик в интерес в недвижими имоти в Азия, Египет, гарантира, че победата е била на либийския победа в Близкия Освен това, добавянето на Khati и Гезер и Ашкелон са също добавя към името на Израел и беше по-лесно, защото те не са били държавни, а хора без земя, както е видно от начина, посочени в ((за Израел)).

4 -- Д-р Mehran Мохамед Bayoumi (Древен Египет и Близкия Изток 3, страница 506): Бордът определи някои Merenptah датата на изготвяне на петата година от върховенството на Merneptah, Merneptah и кампанията срещу Сирия е в третата година от правилото, включително такава, която установи, че на фараона удави по време на почистване на синовете на Израел е смисълът на таблетка, че това е написана след потъването на фараона и неговия наследник, пише в чест на победата му над либийци и се добавят към тях ((семена Израел е унищожена)) като един вид фалшива гордост Как така за Фараона удави по време на преследването твърди, че ги избива?

Докато фалшива гордост бе пусната в възможности, защо не и на борда е Merenptah самият автор не е зад нея, и тя е фалшива гордост и да се е на фараона Рамзес II, който се удавил по време на лов на децата на Израел.

От по-горе ще видим, че за Израел или за Merenptah - облигация, че повечето от теорията на Фараона Merneptah е вън се уверете, че липсата на искреност, на точка, свързана с Бени Израел и става номер в действителност е доказателство, че преди години Merneptah, посочи چيمس Беки - световно известен археолог - препратка към думата Mqtadhap - Статутът на фараона Merneptah се е бил потресен, тъй като на откриването на всяка победа вълна табела Израел - (египетски антични предмети, в долината на Нил част 3, стр. 171).

Въпреки всичко, тази теория - е на фараона Merneptah изход - която е широко популярен сред археолозите египтяните, така и чужденци, и непоносимост към някои от привържениците на тази теория да се отрича, че степента на фараона, който се удавил в попечителство на децата на Израел, ние вярваме, д-р Хасан Салим (Древен Египет C. 7, стр. 135) пише: Фактът, че никой не може да си представите потъването на фараона и му Dhoudah превозното средство, в дълбочина на водата от не повече от около два метра или три, го прави по-дълбок смисъл, че на фараона и вагони кон е затънал в мръсотия и се приземи някои пътници и това обяснява твърдението в Изход 25:14. Бейкър е излетял техните превозни средства, дадени са на теглото. Той продължава: В допълнение, както е посочено в Корана не смятат, че на фараона, който е съвременник на Моисей и подгони удави и умря, но в обратен смисъл, Бог записани физически да бъдат знак за хора върху способността на Създателя. И израз: ) Днес те Bbdnk ( [Юнус: 92] Сленг израз еквивалентен на ((сключени живота си))! Крайната тълкуване на всяко нарушаване на Корана, тъй като айяти от Корана подчертава честно и открито се удави Фараона и неговите войници, и че мястото не е удавяне или три крака като те заявяват, че това е: ) Всички големите тимове Kataiwd ( [Поети: 63].

Съществуват доказателства, от последна инстанция от собствениците на базата на теорията на ((излезе на Фараона Merneptah)) е показан от археолога ((ВОИ)) като казва, че египетски антики ограничи инцидент в върховенството на Фараона Merneptah, имаме между папирус съхраняват в Британския музей и е познат като документ на хартиен носител (( Onstasi VI)) и включват писмо от автора на цар Merneptah пише на своя шеф, казвайки: Някои от бедуини ((Chasso)) - Adom - има ги разрешава, в съответствие с инструкциите, които трябва да се явят на крепостта, които на територията на сачми (Тел Almsgutp) в долината Tmellat да ги оставя да пасат говеда близо до Том. Текстът на писмото следва: е последният господине, сме готови за преминаването на бележка племена ((Chasso)) .. Персонал ((до Едом)) от Форт ((Merenptah Hotep Ahramat)) има живот, просперитет и здравето ((сачми)) към басейна ((Том)), за да се изхранват стадата Itamohm и загуба на човешки живот трябва да Фараона, просперитет и добро здраве: слънцето цялата земя от Египет .. (Древен Египет, Селим Хасан, 6, стр. 588).

Документите показват, че друга охрана в тази долина е в много голяма степен, както и на монитора е много по главния път към Азия в замъка ((средство)) (Тел Абу подгласник момента), тъй като достигнали до нас части от дневника на работниците и служителите в един град на границата Палестина по време на царуването на Merneptah, без имената на пратениците и работата възложени за извършване на тази крепост, които са минали по пътя им към Палестина, а трафикът е забранено по време на царуването на Рамзес II, с изключение на един, който има разрешение за отпуск. Казва професор ((ВОИ)). Ohz дискурс ((хартия Onstasi VI)) пише в осмата година на върховенството на Merneptah. Очевидно е, че това не може да се случи, ако децата на Израел все още живеят в земята, ((Йохен)). И че трябва да изляза и реалност са се случили в момента преди тази дата. Това прави датата на излизане в никакъв случай в близост до датата на вписване табела. Това е установи, че това писмо подкрепя изход настъпват по време на царуването на Merneptah в петата година от царуването си, но той подпечатва сключване на изхода време: тя може да бъде представен на тази дата.

Той със сигурност е заминаване - сключване на този дискурс се за тази история като средство за комуникация, по това време е бавен, ако приемем, че какво се е случило по това време. Годината минава преди да знаят съседните страни, които са извън влиянието на Египет - заминаването на синовете на Израел от Египет. Той може да вземе още една година, за да се уверите, че те бяха излезли из Египет за добро. Той може да вземе третата година да реши, че ръководителите на ((Adom)) да изпрати мисия на Фараона на Египет да се даде възможност покровители да пасат в земята, която е била обитавана от децата на Израел и по време на последната да мине пред фараона за проучване на въпроса със съветниците му и да се провери дали тези овчарите не са били шпиони или агенти на чужда държава планове за инвазията на Египет. Ако ние поставяме на сумата от тези времена в съзнанието ни връщат в първите периоди на излизане време Merenptah всяка друга възраст на Рамзес II.

Поради това е ясно за нас, че това последните данни (хартия Onstasi садистичен) също показват, че не е на фараона Merneptah вън.

Ние сключва от това, че всички възражения срещу теорията, че на фараона Рамзес II е вън и въз основа на предположи, че на фараона Merneptah е вън - това след възражения се обърна, за да отхвърли възраженията на себе си теорията и да стане Merenptah доказателства за здравето на мнение, че на фараона Рамзес II е изготвянето и Фараон излизат заедно, и това подкрепя това, което казахме, че собствениците на тази теория не може или по-скоро не правят тълкуване да го защитават.

Това проучване се е опитал да вземе всички релевантни аспекти и проверка на доказателствата, представени от различни аспекти и е балансът сега се спуска в полза на теорията, че на фараона Рамзес II Фараона изготвянето и навън, добре. Въпреки, че някои може да видите както споменах някои дължина е само да се определи лично убеждение, че това ще помогне да се подчертае фараон новите моменти в историята на Мойсей и че по време на повествование - ще бъде ясно за читателя други доказателства - извлечени от Корана - потвърди, че Рамзес II, е -- Без съмнение - Мойсей и Фараон е в края на дебат по тази тема.

*************************
Източник: Книгата на Моисей и Аарон, мир да бъде върху тях е фараона на Моисей? Д-р Rushdi професор Badrawi в университета в Кайро.

Моят списък с блогове

Последователи