понеделник, 18 януари 2010 г.

Ислямско изкуство

От векове наред изкуството и животът на Изтока са привличали неудържимо вниманието на хората от Запада. Този неосъзнат интерес и любопитство към ориенталското особено се засилва след военните стълкновения с Османската империя през 17-и век. Още по-рано, в периода 7-15-и век, Иберийският полуостров бива завладян от арабските халифати, но с течение на времето християнските кралства се възстановяват, като съществуват успоредно с арабските. Това положение приключва с окончателната Реконкиста (отвоюване) на Испания през 15-и век. Така европейците минали през всички форми на контакт – през войните, съседството и асимилацията. През 18-и век в рамките на задължителния за всеки благородник Grand Tour влизат пътешествия в страните на античната цивилизация по Средиземноморието, някои от които са в границите на Османската империя. Всичко това води до редица изследвания на учени ориенталисти, особено в края на 18-и и целия 19-и век, между които и на изкуството, архитектурата, декоративното и орнаменталното изкуство (“Алхамбра”), като по този начин западноевропейците се запознават с един различен бит и култура, обвеяни с митовете и легендите на поколенията. В тази статия съвсем накратко ще засегнем главно архитектурата и предметния свят на ислямското изкуство.








Култова архитектура: Джамията



Значението на думата джамия идва от арабски и означава “място, където човек се просва по очи за молитва”. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т. е. има значение „място за извършване на молитвата“. На български (и на гръцки, македонски, сръбски, хърватски) думата за мюсюлманския храм е заемка през турски от персийското cami. Джамията е култова сграда, в която вярващите извършват различни общи ритуали или лична молитва. След 7-ми век джамията обикновено се строи във формата на четириъгълник с вътрешен двор с басейн за ритуално измиване, включва 1-2 минарета (кули, от които мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва) и най-накрая молитвената зала в квадратна форма, където се намира михрабът: той представлява отворена ниша, разположена в свещената стена кибла (quibla), обърната към Мека, оформена разкошно и декоративно с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. Често има водоеми за измиване. В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Съгласно канона височината на минаретата е 63 метра - точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед. Единствената в света джамия с 6 минарета е така наречената Синя джамия в Истанбул. За разлика от християнската църква джамията е и място за събиране – тя замества зала за събрания, кметство, класна стая за ученици и студенти, а може да бъде и съдебна зала. При големите джамии също се правят кухни за бедни и болници. Образец на джамия и първа джамия е едно място в жилището на Пророка в Медина. Едва по времето на Омаядите през 8-ми век се развива собствен архитектурен стил на джамиите. Като място за молитва може да послужи също някое празно пространство в покрайнините на града. За целта само се маркира киблата (посоката на молитвата). При главната или петъчната джамия в големите градове всички пълнолетни мюсюлмани трябва да се съберат на петъчна молитва. Петъчните молитви са имали (а днес все още имат в Иран) и важно политическо значение. В нея се съобщават важни политически решения на властите. По време на петъчната молитва се споменава името на управляващия. Ако името не се спомене, това е знак, че той е загубил общественото доверие и означава началото на преврат.
Джамиите биват три типа:
- куполна джамия;
- джамия с четири айвана;
- джамия с двор и многоколонна зала.



Куполна джамия




По същество тя представлява продължение на византийските куполни строежи. Отоманските турци охотно възприемат архитектурата на покорените земи. Първото, което направил Мехмет Завоевателят, когато завладял Истанбул, било да влезе в църквата “Света София”, да я обяви за ислямска, да скочи на олтара и да коленичи в молитва към Аллах. Истинският отомански стил възниква и добива зрялост едва в края на 15-и и началото на 16-и век. Той кристализира в творчеството на Коча Мимар Синан (1489-1588), “великия архитект Синан”, както бил известен. Синан започва кариерата си като войник и едва през 1538 г. е назначен от султан Сюлейман Великолепни (1520-66) за архитект. Той построява 81 петък-джамии, 50 по-малки джамии, 55 училища, 34 дворци, 33 обществени бани и 19 мавзолея, болници, обществени кухни, мостове и други утилитарни строежи, общо 334 обекта, между които и представителя на куполния тип, джамията “Селимие” в Одрин, Турция (1567-1574 г.), шедьовър на турската отоманска архитектура.




Куполът на скалата, Йерусалим.



Куполът на скалата е третият най-свещен за мюсюлманите обект (след Кабата в Мека и джамията на Пророка в Медина). Мястото е наистина свято, понеже тук се вярва, че Аврам почти принесъл в жертва сина си Исак. По-късно на това място се издигал храмът на Соломон, а още по-късно, по римско време, храмът на Юпитер, който изчезнал заедно с еврейския храм, когато халиф Абдел Малик заповядва да се построи нов храм (690-692) върху скалата, която представлява планината Мориах, свързана с вярването, че пророкът оттук е отлетял в небето.
Една от най-известните и красиви сгради в света, тази е изключително необикновена по ислямските стандарти, понеже е толкова декоративна отвън, колкото и отвътре. Тя напомня на както за византийската, така и за близкоизточната строителна традиции.
Планът е почти идеален осмоъгълник с кръг в центъра около свещената скала, покрит с цилиндричен барабан и с полукръгъл двоен дървен купол, за който се твърди, че бил покрит със златни плочи в началото. Диаметърът на осмоъгълника е 50 м, интериорът е декориран със златно и синьозелен цвят. Днес куполът е покрит със златно анодизиран алуминий. Оригиналната декорация била подменена при отоманското владичество през 16-и век, като днешната версия е нова; оригиналната декорация е запазена единствено в интериора.




Джамия с четири айвана


Вторият тип джамия е с “четири айвана” и следва моделите на сасанидските и партските дворци. Айван означава пространство, засводено с цилиндричен свод, затворено от три страни, чиято четвърта страна с цялата си ширина и височина е отворена към вътрешен двор или зала. Този тип джамия се нарича медресе, защото освен религиозни функции изпълнява ролята на училище. В план медресето образува правоъгълен открит двор с басейн по средата, заобиколен с помещения за обучаващите се. В средата на всяка дворна стена се намира айван, украсен с огромна островърха арка. Четирите айвана са ориентирани по четирите посоки на света и символизират четирите тълкувания на Корана. От двете страни на арките се издигат високи минарета.Пример на джамия с четири айвана е Масджид-и-Шах, Исфахан, Иран.
Сафавидите, една местна династия, обединяват отново Иран в началото на 16-и век и достигат върха си при царуването на шах Абаз I, наречен Велики (1587-1629). Той премества столицата в Исфахан, като реорганизира целия град като серия от свързани квадрати според възможно най-грандиозния план. Най-големият квадрат, на север, е Майдан-и Шах, огромно отворено пространство, голямо колкото стадион, с основния строителен комплекс от три страни. Един от тях е Масджид-и Шах или Кралската джамия, най-голямата сграда във великолепен град. Монументалната му порта с минарета е с 34 м височина и заема значителна част от южната страна на майдана. За да се насочи към Мека, като запази в същото време целостта на площада, джамията е разположена по ъгъл 45° към портата, но това не се разбира от ниво терен. Същият план е изпълнен при по-ранната джамия на шейх Лурфола на източната страна на площада. Сградата следва традицията на селджуките, като спазва плана “четири айвана”, всеки от които води към голяма зала с купол и е фланкирана с двуетажни аркади с ниши, засводени със заострени арки от селджукския тип. Най-големият айван е от страната на киблата (т. е. най-близо до Мека) и има грамаден портал и купол, поставен върху висок барабан. Отвъд айваните източно и западно на двора са медресетата или религиозните колежи. Целият комплекс е завършен само за четири години (1612-16 г.), макар че декорацията продължила по-дълго.
Екстериорът на джамията е изцяло покрит с керамични плочки, предимно със светлосин и тюркоазен цвят, студени цветове, които контрастират приятно с топлите тонове на зидарията и пейзажа. Вътрешните облицовки са многоцветни; използвани са едновременно седем цвята. Десените са разнообразни и флуидни, повечето на базата на стилизирани флорални мотиви. Концентрацията върху декоративните фасади е отклонение от селджукската традиция, която по-малко закрива конструкцията.
В исляма образованието е тясно свързано с религията, затова е трудно да се направи разлика между медресе и джамия. Това датира още от дома на пророка Мохамед в Медина, който бил използван и за двете цели. Медресето възниква като сграда, която прилича на джамия с четири айвана, но без минарета; а общежитието на учениците е разположено по обикалящите стени. Помещенията са доста спартански, макар че някои медресета (Мадраса-и-Шах в Иран) са изключително елегантни.
Медресето Мир-и-Араб в Бухара е построено ок. 1535, когато Бухара е столица на Узбекистан. Наречено по името на йеменския шейх, който го основава, то е от типа “четири айвана”, със 100 стаи за студенти на ислямска литература, право и арабски език. Забранено за немюсюлмани, които могат само отдалеч да се любуват на калиграфията и мозайките върху барабаните на двата сини купола.
В ислямската архитектура с помощта на сложно преплетени керамични плочки с ярки тонове (синьо, изумруденозелено, оранжево) се изработват високи цокли с характерен звездовиден мотив. Обикновено геометричните мозайки са с равномерно разпръснати по цялата декорирана повърхност повтарящи се мотиви. Тази декорация се прави с техниката “мозайка от керамични плочки” – т. е. малки звездообразни, кръстовидни и други плочки се нареждат плътно една до друга в квадратна кофражна форма и след това се заливат със свързващо вещество. Така се оформя пано със сложна преплетена мозайка от малки плочки.



Колонна джамия



Най-важният тип е джамията с двор (според традицията на предноазиатските и средиземноморските жилища) - колонна джамия с вътрешен двор, при която залата за молитва е оформена от дълги редове колони. Този тип е заемка от египетските многоколонни зали, а перистилният двор е влияние от елинизма. Използването на многоцветни глазирани плочки за декорация е наследено от паметниците от шумерската епоха, островърхата арка е предадена от сасанидски Иран, а от Византия е възприето изкуството на мраморната облицовка и мозайката. Пример за колонния тип е джамията в Кордоба (785- 987 г.), строена на етапи от 785 до 987 г. Нейният план следва традицията правоъгълна ограда и двор, заобиколен с аркади (Дворът на портокаловите дръвчета), където в големия басейн на Ал Мансур се извършвали ритуалните измивания; зала за молитви и минаре. Джамията е построена на няколко етапа. Абдел Рахман I (758-788) закупува християнската част от вестготската църква “Сент Винсент” (преди половината ползвали християните, половината – мюсюлманите), събаря я и строи към 780 г. великолепна джамия с 11 кораба, всеки от които се отваря към Двора с портокаловите дървета. Абдел Рахман II увеличава джамията през 848 г. и я удължава до мястото, където днес се намира капелата Вилявисиоса. През 961 г. Ел Хаким II построява михраба. Накрая през 987 г. Ал Мансур й придава окончателните размери, като добавя 8 кораба, успоредни на първоначалните, което се разпознава по настилката от червени тухли.




Мавзолеи


Тези сгради са класически пример на ислямска архитектура. Гробницата на Тимур в Самарканд (Узбекистан) била завършена през 1405 г. Първоначално е построена за наследника на Тимур-Ланг, Мухамад султан, който загинал в битка с отоманските турци през 1402 г. Сградата била завършена точно когато самият Тимур умира през 1405 г. Тя следва схемата на гробничните кули с осмоъгълната си камера, макар отвътре да е квадрат, засводен с купол. Двойната черупка на купола има височина 34 м, а куполът се издува леко и пак се прибира към върха. Декорацията се състои от глазирани тухли и плочки и резбован мрамор. Около високия барабан на купола е изписан огромен куфически надпис, докато стените на осмоъгълника са покрити с неправилни полета с диагонален мотив, изпълнени с различен и силно стилизиран тип калиграфия.
Тадж Махал в Агра, Индия, построен от шах Джахан (1592-1666 г.), е една от най-известните сгради в света, предназначена за мавзолей за любимата му съпруга Мумтаз Махал (1593-1631 г.). Архитектът е Устад Ахмад Лахори, наречен “чудото на века” (поч. 1649), персиец, който по-късно проектира зала за аудиенции и други сгради в Ред Форт в Делхи. Ефектът на огромния бял мраморен октогонален строеж на Тадж, завършващ с огромен купол с фланкиращи минарета с височина 43 м, не е изцяло ирански въпреки наличните ирански форми, като “айванът” на фасадата и луковичният издут двоен купол, подобен на този на гробницата на Тимур-Ланг в Самарканд.



Базари







Голямата базарна врата от Язд, Югоизточен Иран, ясно показва значението на източните базари за търговията. Базарите са възлови пунктове, в които се осъществява обмяна на стоки и идеи между градове, села и номади. Към базарите се строят сараи (кервансараи), страноприемници.



Дворцова архитектура



Жилищната архитектура е представена от алкасар (или дворец) и се строи във вид на комплекс от сгради около вътрешни дворове (patio), заобиколени отвън с градини, оформени с фонтани и водоскоци. В Испания се намират някои от най-прочутите паметници на дворцовата архитектура. Алхамбра, един комплекс от крепост и резиденция близо до Гранада, се състои от три части: алказаба (военна крепост); царски дворец, разположен в централната част на хълма, който представлява резиденция на арабските владетели и Горна Алхамбра в източната страна с жилища на мавритански царедворци. Насаридският дворец представлява група постройки, издигнати около вътрешни дворове. Част от тях са за официални приеми и административни и съдебни дела, а другата е жилищна. Най-прочут е Дворът на лъвовете; почти навсякъде се показват негови фотографии. Дворът е построен при царуването на Мохамед V и представлява правоъгълник, заобиколен с галерия с двойни колони от бял мрамор, засводени с подковообразни арки. В центъра, на мястото на кръстосването на два плитки водни канала, се намира малък фонтан, чийто басейн се носи от дванадесет лъвски фигури. Фонтанът е украсен по борда си с арабска поема, в която авторът възхвалява Мохамед V така: “Да бъде благословен оня, който даде на Имам Мохамед имения, украсени чудесно. Дали тази градина не е предложила творение, чиято красота Бог пожела да остане без съперник?” Течащата вода има голямо значение за арабската култура. Изпаряването на влагата от канала подобрява микроклимата на помещенията, но освен това ромонът на водата действа успокояващо. Редица зали, украсени с висок цокъл от керамична мозайка и над него щукова геометрична украса, имат засводявания и сталактитни украси по ъглите. Дантелените изящни стенни украси оставят впечатление за царски разкош; в някои от залите има дървени резбовани тавани със звездовидни мотиви на украсата.
Реал Алкасар (кралският дворец) в Севиля също представлява комплекс с арабска и християнска част, строени от 10-12-и чак до 19-и в. Севилската кралска резиденция е смесица от стиловете на насаридска Гранада, халифска Кордоба, юдео-мюсюлманско Толедо и алмохадска Севиля, т. е. става дума за най-доброто от испанския ислям и арабско-андалуския ориентализъм в архитектурата, с разпръснати елементи от готиката. Кралскят алкасар в Севиля е достроен през 16-и и 17-и в. и в този вид, практически непроменен, достига до днес.



Интериор и предмети от бита


В ислямската религия бог е абстрактна сила, поради което изобразяването му във вид на човешка фигура било строго забранено. Тази забрана води до широкото използване на абстрактния геометричен орнамент със звездообразно изграждане, както и на орнамента, наречен “арабеска” (преплетен орнамент с растителен мотив) и на куфическото писмо за декориране на сградите. Характерно е това, че декорацията изпълва плътно повърхността по маниера на “horror vacui” (ужас от празното пространство), без да оставя никакво свободно поле.
Мавританската архитектура използва подковообразната и детелиновидната арка. В интериора се прави извънредно богата украса от орнаментиран щук (гипс, примесен с алабастър) и сталактити по тавана. С помощта на сложно преплетени керамични плочки с ярки тонове (синьо, изумруденозелено, оранжево) се изработва висок цокъл с характерен звездовиден мотив. Обикновено геометричните мозайки са с равномерно разпръснати по цялата декорирана повърхност повтарящи се мотиви.
Както в култовия, така и в жилищния интериор при мюсюлманите мебелите или липсват, или са сведени до един-два типа. В джамиите впечатлението е за просторно и съзерцателно пространство благодарение на липсата на мебели, безкрайната гора от колони и дантелената украса по стените. Колоните са елегантни, тънки, с изящен капител. По пода са настлани килими или рогозки, единствените мебели са стендове за корана, изработени с красива ажурна резба, и висящите лампи от тавана.
В жилищния интериор пропорциите са хоризонтални благодарение на ниските тавани и широките помещения. Пространството се разделя с богато резбовани дървени колони, таваните са дървени, с наковани в сложни мотиви летви, подовете, а понякога и стените са покрити с килими. Текстилът, по-специално килимите, са характерна особеност на интериорното изграждане. Тъкането на ориенталските килими е голямо изкуство. Ориенталските килими са били желано притежание стотици години. Персия (Иран) и Турция са най-големите производители на килими. С различни големини и пропорции, най-големите от тях са правени за подовете на дворци и богати резиденции. В миналото те са били основен елемент на обзавеждането в домовете на селяните от Изтока. Използвани са за покриване на леглата, за стените, за паравани, за опаковане на други вещи. Ръчно тъкани, често пъти от членовете на едно семейство, килимите имат определен десен поколение след поколение. Името на определен тип обикновено е това на семейството или на селището, или на района, в който е произведен. Красотата на ориенталския килим зависи от качеството на вълнената (по-рядко копринена) прежда, фината сплитка, сложността на десена и мекотата на цвета. Традиционните мотиви на десените варират от проста геометрия, използвана от номадските племена, до най-сложни десени, които комбинират цветя, дървета, птици и животни; те често са толкова стилизирани през годините, че оригиналният източник е неясен. Меката патина и цвят на ранните внесени килими, така високо ценени на Запад, са резултат от години редовна употреба, излагане на светлина, слънце, пясък и дъжд.
Стените се декорират с мраморни или фаянсови плочки, мозайка, ламперия, вградени мебели. Мебели почти няма. Гостите сядат на миндерлъци, възглавници, дивани и само понякога на кръгли табуретки, а пред тях сервират върху ниски многоъгълни масички, изпълнени с инкрустация от седеф и слонова кост. При масите и други интериорни елементи се използва подковообразната арка. Украсата е геометрична и обилна и изпълва плътно цялата повърхност. За бита си мюсюлманите използват метални, керамични и стъклени съдове. Керамиката се изработва с разнообразни красиви цветни метализирани глазури, с растителни орнаменти, арабски надписи. Металните изделия (кани, съдове, оръжия) се изработват с голямо майсторство. Структурата на плоския орнамент повтаря тази при килимите или при кожените подвързии за Корана, добавят се мистични религиозни текстове, стихове, поучителни калиграфски надписи. Декорацията се гравира по повърхността, понякога се позлатява или посребрява друг метал като мед или стомана. От Китай се заема техниката на цветните лакове, така в Иран се правят лакови произведения в стила на персийските миниатюри, изобразяващи най-често мотиви от литературни творби (“Шахнаме”). Растения, животни и пейзажи се изобразяват в стил, близък до природата, върху различни сандъчета, калъфи за огледала, подвързии за книги, табли. Запазени са декоративни елементи с голямо богатство и разнообразие като: дървении с геометрични плетеници, сърмени тъкани, оръжия, керамика с метализирана глазура, ковчежета от слонова кост.

*****************************

Доц. д-р. арх. Регина Райчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моят списък с блогове

Последователи